Довършителката

Той вдигна ръце към тавана и ние насядахме по скамейките. Джон се сгуши до мен и аз го прегърнах през раменете. Тялото му бе напрегнато и можех да доловя страха, загнездил се в малките му гърди. Усещах бързото тупкане на сърцето му.

Проповедникът прочисти достолепно гърло. Носеше сивата си коса въздълга отзад и по-къса отпред. Чудех се кой ли го подстригва. Повечето Уъгове просто подрязваха косите си сами, колкото да не им пречат да виждат. Но не и Езекил. По бледото му лице нямаше нито една бръчица, макар вероятно да наближаваше шейсетте. Вятърът и слънцето рядко имаха възможност да оставят своите белези върху него.

– Благодаря ви, братя Уъгморти, че дойдохте в това ранно утро – започна той. – А сега нека произнесем слово.

Което, разбира се, означаваше, че словото ще произнесе той, а ние ще седим смирено и ще слушаме обиграното му красноречие. Да слушаш проповедник, влюбен собствения си глас, е горе-долу толкова забавно, колкото и Амарок да гризе пръстите на краката ти. Всички склониха глави, с изключение на мен. Аз не обичах да гледам надолу. Това даваше възможност на някой да ти изиграе номер, а Клетъс Луун седеше в опасна близост до мен и вече на два пъти ми хвърляше погледи, съпроводени с противна усмивка.

Езекил вирна лице към тавана, но предполагам, че взорът му стигаше далеч отвъд него, към неща, които единствено той можеше да види.

Сетне затвори очи и зареди дълги потоци от думи, които звучаха вдъхновено и мъдро. Представих си го как стои и се упражнява пред огледалото и неволно се усмихнах. Това го поставяше в жалко измерение, което навярно никак нямаше да му се понрави. Когато най-сетне приключи, присъстващите вдигнаха глави и отвориха очи. Дали се заблуждавах, или Тансий също изглеждаше леко подразнен от дългата проповед?

Езекил ни обгърна с широк жест и каза:

– Днес сме се събрали по повод важно съобщение на Съвета.

Проточих шия и видях и останалите членове на Съвета насядали в полукръг пред олтара, обърнати към нас, величествени в своите черни туники. Едрата фигура на Джурик Кроун изпъкваше сред тях. За миг погледите ни се срещнаха и аз побързах да отвърна очи. Наистина мразех този Уъг.

– Както знаете – продължи Проповедникът, – нашият събрат Куентин Хърмс неотдавна изчезна, което породи много излишни приказки и празни предположения.

Тансий прочисти гърло достатъчно силно, за да се чуе чак до последните редове на Камбанарията.

– Затова сега Тансий, председателят на Съвета, ще направи изявление – заключи припряно ораторът.

Тансий пристъпи към аналоя, докато Езекил зае мястото си до Моригон. Двамата се разминаха, без да се погледнат, и инстинктът ми подсказа, че не хранят топли чувства един към друг.

– Разполагаме със сведения, с които искаме да ви запознаем тази сутрин – започна Тансий. – Тонът му бе делови и приковаващ вниманието, макар и не толкова шлифован и помпозен като на Проповедника. Притиснах по-здраво Джон до себе си и се заслушах. – Имаме основания да смятаме, че Куентин Хърмс е бил отвлечен.