Довършителката

– И откъде знаем това? – подвикна друг Уъг, изваждайки дългата лула, която беше стиснал между зъбите си. Пушливото биле бе забранено в Камбанарията, тъй че тя не беше запалена. Лицето му бе почервеняло и свъсено от тревога. Изглеждаше така, сякаш иска да удари някого.

– От доказателствата – отвърна спокойно Тансий. – Доказателствата, които открихме в хода на разследването.

Друг Уъг се изправи, с шапка в ръце.

– Ще прощавате, ама защо тогава предложихте награда за залавянето му? Ние си мислехме, че е нарушил законите и тъй нататък, а сега излиза, че нещо го отвлякло. Каква беше тая работа с наградата? Нали така? – обърна се той за подкрепа към околните и те закимаха. Разнесоха се и недоволни подвиквания.

Това вече ставаше интересно. Настаних се по-удобно върху скамейката и погладих Дестин под наметката си. Тя сякаш бе направена от лед.

Тансий вдигна ръце за тишина.

– Отговорът се крие в новите факти – рече, взирайки се право в Уъга. Тежестта на погледа му бе такава, че коленете на питащия се подвиха и той седна, но все пак изглеждаше доволен от проявата си.

Тансий направи пауза, сякаш искаше да ни подготви за онова, което предстоеше да чуем, сетне продължи:

– Смятаме, че в Мочурището са се завъдили Кръвници. Именно те са отвлекли Куентин Хърмс.

Кръвници? Кръвници? Какво означаваше Кръвници? Озърнах се и срещнах безутешния поглед на Джон, прикован в мен. Устните му оформяха същия ням въпрос:

– Кръвници?

Тръснах глава и съсредоточих вниманието си върху Тансий. Кръвници? Що за глупости са това?

Той пое дълбоко дъх и заговори отново.

– Тези същества ходят на два крака и се предполага, че могат да се преструват на обикновени Уъгморти.

Всеки Уъг в Камбанарията се извърна и изгледа съседа си.

– Смятаме, че крайното намерение на Кръвниците е да превземат Горчилище – продължи Тансий.

Ако целта му бе да породи паника, то тя се увенча с пълен успех.

Уъговете наскачаха на крака. Младоците взеха да реват и пищят, а Женските притискаха най-малките до гърдите си. Помещението се изпълни с викове, ръкомахания и тропот на нозе. Никога не бях виждала в Камбанарията да цари такъв хаос. Мярнах край олтара бедния Езекил, чиято брадичка се тресеше от възмущение пред подобно светотатство в неговата света обител.

– Достатъчно! – прокънтя гласът на Тансий толкова силно, че многоцветните прозорци потрепериха от усилието да го удържат.

Всички Уъгове, включително Младоците, притихнаха.

Той огледа присъстващите, преди да продължи. Взорът му сега бе неумолимо суров. Никога не го бях виждала такъв. Куентин Хърмс напълно се изпари от главата ми. Единствената ми грижа бе да не бъда нападната от Кръвниците, които и да бяха тези пъклени изчадия.

– Както знаете – бяха следващите му думи, – преди много, много Сесии тук се е водила Битката на зверовете. – Всички закимаха усърдно. – Тогава нашите предци, с цената на огромни загуби, победили чудовищата, които се оттеглили в Мочурището. Много Уъгморти загубили живота си, отбранявайки храбро своите домове. Оттогава зверовете останали, до голяма степен, в пределите на Мочурището.