Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
До голяма степен, помислих си, освен когато излизат да ядат беззащитни кучета или да ме гонят нагоре по моето Дърво.
– Равновесието, макар и крехко, до момента съществуваше – каза Тансий. – Но боя се, че с появата на Кръвниците то бе нарушено. Ето защо трябва да предприемем стъпки, за да се предпазим от тях.
– Но откъде са се взели тези проклети Кръвници, Тансий? – извика един Уъг.
– Имаме всички основания да считаме, че са били породени от похотлива близост между долни зверове и други отвратителни създания в Мочурището, по неописуеми начини, довели до появата на небивало ужасни и свирепи екземпляри.
Ако смяташе, че това ще ни успокои, Тансий сериозно бе надценил здравината на нервите ни. Моментално се надигнаха нови викове. Крака затропаха по пода, вреснаха Младоци. Майките им ги притискаха така сякаш искаха да ги смачкат и пищяха заедно с тях. Моето сърце тупкаше толкова силно, че го виждах как подскача под ризата ми.
– Достатъчно! – ревна отново Тансий, но този път бе нужна близо цяла минута, за да настъпи тишина. – Имаме план как да се защитим. И той включва участието на всеки един от вас. – Пръстът му посочи напосоки към тълпата, подчертавайки думите. – Ще построим стена между себе си и Мочурището, покриваща всяка стъпка от периметъра. Това и само това ще ни осигури безопасност. Стената вече се проектира. Всички работници без изключение, от Фермите, Мелниците и особено от Комините – тук той ме погледна отново, – ще бъдат наети за изграждането й. Не знаем с колко време разполагаме. Ще започнем с онази част на Мочурището, откъдето вярваме, че ще дойде първоначалната заплаха. Докато Стената се строи, ще вземем предпазни мерки, които ще включват и въоръжени патрули. – Той направи пауза и след това хвърли най-голямата си бомба. – Но съществува вероятност Хърмс да не е единственият Уъгморт, принуден да мине на страната на Кръвниците.
За пореден път всеки се вторачи в съседа си. Подозрението в очите им говореше достатъчно красноречиво. Дали вече не бяхме обкръжени от ненавистните Кръвници?
– А откъде да знаем, че те вече не са сред нас? – промълви един стар Уъг на име Тигрис Телус. После тихо простена, вероятно при мисълта, че дори в момента до него може да седи предрешен Кръвник. И все пак той само изразяваше всеобщата тревога.
– Не са сред нас – рече твърдо Тансий. – Поне засега.
– Но откъде да знаем? – излая пребледнелият Телус, като се държеше за гърдите, които свиреха при всяко поемане на дъх. После изведнъж си даде сметка на кого е повишил тон и добави хрипливо: – С извинение, разбира се.
Но въпроси, подобни на неговия, долитаха от всички страни. Тълпата от Уъгове заплашваше да стане неуправляема. Трябваше само една искра – обидна дума или размахан юмрук, за да пламне бунт.
– Моля ви, братя Уъгморти – вдигна ръце Тансий. – Оставете ме да обясня. Успокойте се. Моля ви. – Но никой не се успокояваше, докато нечий глас, твърд и повелителен, не прозвуча над останалите:
– Аз знам.
Всички глави се обърнаха натам.
Моригон се бе изправила, взирайки се не към Тансий, а към нас.
– Аз знам – повтори тя. – Всеизвестно е, че съм надарена със способността да виждам неща, скрити за останалите. Това е дарба, която ползвам за благото на всички вас. Именно тя ми позволи да разкрия участта на Куентин Хърмс, както и потенциалните опасности, на които сме изложени от злодейската група, наречена Кръвниците. Отново благодарение на нея получих видение какво трябва да сторим, за да се защитим от тях. Никога не бива да им позволим да ни отнемат Горчилище. То е всичко, което имаме.
Затаих дъх, както и всеки друг Уъг наоколо.
После, като по команда, всички гърла изригнаха в аплодисменти.
Моригон вдигна ръка към прекрасния свод на Камбанарията.
– Да живее Горчилище!
– Да живее! – скандирахме ние.
И аз въпреки всичките си съмнения бях сред най-гръмогласните.
QUATTUORDECIM
ПОКАНАТА НА МОРИГОН
Щом излязохме, видях Клетъс Луун и две от приятелчетата му да тормозят Делф, като правят физиономии и имитират заекващия му говор.
– Де-Де-Делф вони – каза единият от остроумниците.
– А лицето му е като фъшкия на Крет – добави Клетъс.
– Махайте се оттук, безбожници – ревна Дъф, който вървеше подир мен. – Точно пред Камбанарията, как не ви е срам. Алвис Алкумус щеше да се обърне в гроба, ако ви чуе!