Пътят между световете

— Нека внимаваме, може би пазят горе — каза Шанд. Наистина намериха следи от гашади — утъпкан сняг и пепел от огън, но не завариха никого. Притъмняваше, когато двамата зърнаха пред себе си каменния павилион до езерото.

Обиколиха, докъдето се престрашаваха, за щастие нямаше врагове. Върнаха се в павилиона след изгрева на луната, чиято тъмна половина вече се обръщаше встрани от Сантенар. Най-сетне бе свършила ендре — средзимната седмица. Не посмяха да запалят огън и вечеряха със студено, месо, хляб и плодове. Побързаха да се пъхнат в спалните си чували.

Още преди изгрев Шанд събуди Талия с докосване по рамото. Подаде й къшей хляб и чаша леденостудена вода.

По пладне стигнаха до стръмнината под амфитеатъра. Новият сняг скриваше всички предишни следи. Час по-късно Талия надникна предпазливо към Каркарон и видя, че част от кулата е рухнала, а и очертанията й бяха някак променени, сякаш нагънати и усукани от сгорещяване и топене.

— Ако не сме нащрек, кулата може да ни затрупа — отбеляза тя.

— Но изглежда празна — добави Шанд. По стените не бдяха стражи.

— Ама че потискащо място — оплака се Талия, докато изкачваха стъпалата. — Имало е от какво да полудее Басунез.

— Поначало си е бил луд, за да построи Каркарон.

Сега откриваха нов смисъл в бронзовите статуи до портата.

— Транксове… — промълви тя. — Как Басунез е опознал толкова подробно външността им?

— Оказва се, че е бил напреднал в начинанията си повече, отколкото сме искали да вярваме — задъхано изрече Шанд.

Макар че портата беше залостена, полегата купчина отломки водеше към дупка в стената. Надникнаха в първия етаж на кулата. Нищо, освен още парчетии и навети преспи.

Нагоре чудатостите се множаха. Талия сякаш виждаше стъпалата различни при всеки нов поглед. Понякога водеха надолу вместо нагоре или пък в двете посоки едновременно. А веднъж зърна с ъгълчето на окото си призрачна следа от Стената, минаваща през постройката.

Все пак спираловидната стълба беше почти непокътната. Тук-там по стените имаше издълбани симетрични неразбираеми фигури. Резките изглеждаха пресни, значи може и да бяха направени от гашадите. Талия надникна през пролука в стената — само почти отвесни скали и лед до дъното на пропастта, отсрещният склон беше същият, макар и не толкова висок.

— Не ми допада това място — повтори тя. — Тук все едно и камъните стенат.

— Нищо чудно, като се знае на какво са били свидетели. Но мястото си е било необикновено и преди да бъде издигнат Каркарон, такова ще си остане и след рухването на останките му. Едно от средоточията на мощ в Сантенар, където се усещат теченията й в самата сърцевина на света. Бащата на Каран не можеше да се освободи от очарованието му.

— Какъв беше той?

— Галиад ли? От една страна — особняк. С остър ум, но отчужден от всички. Понеже беше само наполовина ааким, не го приемаха като свой нито при нас, нито в Шазмак. Навсякъде се чувстваше изгнаник.