Крахът на титаните [bg]

— Не можем — с голяма неохота Фиц трябваше да се съгласи. Ако горната камара опиташе сериозно да предизвика долната, Брайс можеше да препоръча намаляване на властта на горната камара. — Можехме да загубим цялото си влияние завинаги.

— Точно тази сметка ме накара да гласувам „въздържал се“.

Понякога Фиц намираше политиката за потискащо занимание.

Пийл, икономът, поднесе на Кързън чаша кафе и прошепна на Фиц:

— Доктор Мортимър е в малкия кабинет и Ви очаква, милорд.

Фиц се притесняваше за стомашните болки на Бой и се зарадва на прекъсването.

— По-добре да го видя — каза той. Извини се и излезе.

Малкият кабинет бе пълен с вещи, които не стояха добре никъде в имението — неудобен резбован готически стол, нехаресван от никого шотландски пейзаж и главата на тигър, застрелян от бащата на Фиц в Индия.

Мортимър беше компетентен местен лекар с твърде уверен вид, сякаш професията му по някакъв начин го изравняваше графа. Въпреки това бе достатъчно любезен.

— Добър вечер, милорд. Синът Ви има слабо стомашно възпаление, което най-вероятно няма да му навреди.

— Най-вероятно?

— Използвам фразата преднамерено.

Мортимър говореше с изчистен от образованието уелски акцент.

— Ние, хората на науката, винаги си имаме работа с вероятности, а не с твърдо установени неща. Казвам на миньорите Ви че всяка сутрин слизат в шахтата със знанието, че вероятно няма да има експлозия.

— Хммм. — За Фиц това беше слаба утеха. — Прегледахте ли княгинята?

— Да. И тя не е сериозно болна. Всъщност, тя въобще не е болна, а ражда.

Фиц подскокна.

— Какво?

— Мислела е, че е бременна в осмия месец, но е изчислила погрешно. Бременна е в деветия месец и — за щастие — няма да продължи да е бременна още дълго време.

— Кой е с нея?

— Прислугата й е около нея. Изпратих да повикат опитна акушерка и аз самият ще присъствам на раждането, ако Вие го желаете.

— Това е моя грешка — рязко произнесе Фиц. — Не биваше да я убеждавам да напуска Лондон.

— Всеки ден и извън Лондон се раждат съвършено здрави бебета.

Фиц изпита усещането, че го подиграват, но не обърна внимание.

— Ами ако нещо се обърка?

— Известна ми е репутацията на Вашия лондонски доктор, професор Ратбоун. Разбира се, той е знаменит лекар, но смятам, че спокойно мога да заявя, че съм изродил повече бебета от него.

— Деца на миньори.

— Повечето от тях такива, несъмнено; при все че в мига на раждането няма явна отлика между тях и малките благородници.

На Фиц наистина му се подиграваха.

— Не ми харесва нахалството Ви — каза той.

Мортимър не се стресна.