Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Значи това било. Зед разбра. Калан знаеше, че ще умре, и искаше да размени всички онези ужасяващи неща, които Нас можеше да й стори, за да разбере дали Ричард е добре. Не искаше да умре, без да е разбрала дали той е в безопасност. Величието на онова, което се случваше, изпълни очите на Зед със сълзи. Той чу как Чейс се размърда на земята.
Нас отпусна гърлото й и направи знак на двамата мъжаги да я пуснат. Най-неочаквано я удари с юмрук. Тя се строполи по гръб на земята. Той се надвеси над нея, повдигайки я за косата й, сякаш бе лека като перце.
— Ти нищо не знаеш! Всичко, което имаш, е юмруци.
— Добре. Добре, ще ти кажа. Ще бъде много забавно, докато съм върху теб, да научиш какво правим с малките вредители като Търсача. Тогава може би ще разбереш, че като се противиш, само си губиш времето.
Калан стоеше гола пред него, лицето й беше червено от ярост. Не беше от дребните жени, но пред Демин Нас изглеждаше миньонче. Докато чакаше, дишаше тежко, единият й юмрук отстрани на тялото й, другата й ръка отпусната безжизнено, по тялото й се стичаше кръв.
— Преди около месец един художник нарисува заклинание, та да може Търсачът да бъде хванат. Той уби художника, но така или иначе беше хванат. Хванат от Морещица.
Лицето на Калан пребледня. Стана бяло като платно.
Зед почувства как нещо го пробожда в сърцето. Ако можеше, би се строполил на земята на мига.
— Не — прошепна тя с широко отворени очи.
— Да — подигра й се той. — И то определено отвратителна Морещица. На име Дена. Дори аз гледам да стоя на разстояние от нея. Тя е любимката на Господаря Рал заради нейните… — той се ухили — …таланти. От онова, което съм чувал, с Търсача тя е надминала себе си. Един ден дори я видях с очите си на вечеря, беше покрита от главата до петите с неговата кръв.
Калан леко потръпна, очите й бяха пълни със сълзи, Зед беше сигурен, че е станала още по-бяла.
— Но той все още е жив — прошепна тя със сломен глас.
Демин се усмихна самодоволно, щастлив от разказаното, виждайки реакцията й.
— Всъщност, Майко Изповедник, последния път, когато видях Търсача, той беше на колене пред Господаря Рал, а Дена държеше Агиел, опрян в тила му. Не мисля, че може да каже дори собственото си име. Когато Господарят Рал е недоволен от нещо, умират хора. По това, което Господарят Рал ми каза, когато тръгвах мога да съдя със сигурност, че Търсачът така и не се е изправил повече на крака. Досега тялото му сигурно вече се е разложило.
Зед зарида, че не може да я утеши, че тя не може да утеши него.
Калан притихна.
Ръцете й бавно се повдигнаха във въздуха с юмруци, насочени към небето. Главата й се завъртя назад.
Нададе неземен крясък. Той премина през Зед като хиляди ледени иглички, отекна през хълмовете, понесе се из долините, обгърна всички дървета наоколо, карайки ги да затреперят. Нас и останалите двама отскочиха назад.
Ако Зед вече не беше се вкаменил, със сигурност щеше да го направи сега от страх пред онова, което правеше тя. Калан не би трябвало да може да направи това.
Тя си пое дълбоко дъх, стисна юмруци още по-силно, по лицето й се стичаха сълзи.
Изкрещя още веднъж. Дълго, пронизително, нечовешки. Звукът се изсипа като лавина във въздуха. По земята затанцуваха камъни. Водата в околните езера се залюля. Самият въздух затрептя и се задвижи. Мъжете запушиха ушите си. Зед би направил същото, стига да можеше да помръдне.
Тя още веднъж пое дълбоко дъх. Изпъна тяло към небето, извивайки гръб назад.
Третият вик беше още по-ужасен. Неговата магия разсече въздушната тъкан. Зед почувства как тялото му се разпада. Въздухът се завихри около нея, вдигнаха се облаци прах.
Започна да се смрачава, магията на вика поглъщаше светлината, придърпвайки тъмнината, сякаш дърпаше вятър. Светлината и тъмнината се струпаха около Майката Изповедник, когато тя освободи древната магия чрез вика си.
Зед се задъха от страх при мисълта какво прави тя. Беше виждал това само веднъж преди това, и то не доведе до нищо хубаво. Тя присъединяваше магията на Изповедниците, адитивната, любовта, към нейната противоположност от отвъдния свят, субстрактивната, омразата.
Калан стоеше в центъра на вихрушката и крещеше. Беше погълнала всичката светлина. Наоколо настъпи мрак. Там, където стоеше Зед, беше тъмно като в рог. Единствената светлина беше около Калан. Нощ, обгръщаща деня.
Една светкавица яростно раздра черното небе, устремявайки се скоростно във всички посоки, разклоняваше се, удвояваше се, и пак, и пак, докато цялото небе пламна. Всичко наоколо потъна в гръм, обединяващ се в постоянен тътен, който се смеси с вика, стана част от него.