Нож от блянове

— Наредиха ми да ви помоля, милейди — отвърна твърдо младежът. Диелин изсумтя кисело. Още малко и щеше да се намръщи. Госпожа Харфор, както винаги достолепна с пурпурния си табард с безукорния Бял лъв на гърдите, подсмръкна шумно и Хансел отново се изчерви. Намираха се в по-малката дневна на Елейн, камините горяха, а маслото в светилниците насищаше въздуха с розов аромат. Жалко, че я нямаше Биргит. Ако можеше да се съди по умереното раздразнение, течащо по връзката, занимаваше се с донесенията. Ядът й не беше чак толкова голям, че да е нещо особено спешно.

Появата на Люан и другите под градските стени преди два дни, с техните шейсет хиляди ратници, бе предизвикала немалка възбуда, както и импровизирани празненства по улиците, след като се разбра, че няма да заемат лагерите, изоставени от Джарид Саранд. С него имаше хора от Домовете, които вече бяха преминали на страната на Елейн, макар че те може би все още не го знаеха. Светлината само знаеше какви неприятности можеше да причини този проклетник. Но посланието, донесено от Хансел, още повече усложняваше положението с огромния военен лагер, само на миля южно от Долен Кемлин. Ако Арател, Люан и другите научеха, че градът се снабдява от Тийр и Иллиан през Портали, а това вече със сигурност го знаеха всички в Андор, сигурно щяха да решат, че една обсада няма да постигне нищо. Намерението им сигурно беше да призоват Кемлин да капитулира, за да избегне масиран щурм. Прокламациите за подкрепа, разнасяни от Родственички, а не от конни вестоносци, бяха разлепени или скоро щяха да се разлепят от Арингил до миньорските селища в Мъгливите планини, но колкото Сумеко и останалите Родственички да хабяха силите си с Цяра, ратниците на Керен, Аншар и Барин изобщо не можеха да се доближат до шейсет хиляди. В града бяха започнали да се стичат малки отряди въоръжени мъже, щом се разнесе вестта, че е безопасно да се доближат до Кемлин, но все още не бяха достатъчно. Може би щеше да мине цяла неделя или повече, докато се появят по-големи части — бяха се задържали далече от града заради страха от армията на Аримила. Изходът от един мащабен щурм съвсем не беше решен — мъжете по стените разполагаха със значително предимство пред тези, които щяха да ги щурмуват — но всичко щеше да е на ръба, а нямаше надежда скоро да пристигне помощ. Диелин за пореден път беше посетила Данайн Кандред на запад, но тя все още се двоумеше. Елейн имаше на своя страна девет Дома при нужните десет, всичко висеше на кантар, а проклетата Данайн все още не можеше да реши дали да подкрепи Траканд, или не.