Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Това е така — извикаха няколко души от галерията. — Иван Кардов е най-подходящият за тази цел, нека го приемем за член на нашето дружество.
— Почакайте, братя на смъртта — каза Бакунин, но никой не слушаше.
— Нека Иван Кардов се закълне и ние ще го приемем.
— Тишина! — извика силно Бакунин. — Чуйте ме!
Всички се смълчаха, като видяха сърдитото изражение върху лицето на Бакунин.
— Аз искам да ви припомня сега, за да не стане късно после. Решавате ли да приемете Иван Кардов за член?
— Да, тъй като той ще ни е много полезен — извикаха от галерията.
— Полезен? Възможно е, но аз ви казвам, че дори и да доведе самият император, аз ще го изпъдя заедно с него.
Кардов поглеждаше вражески Бакунин.
— Нихилисти — каза Бакунин, — вие знаете, че аз съм бил винаги ваш верен и предан приятел и че винаги съм бил готов да се излагам на опасности за светата ни кауза. Аз напуснах семейството си, родината и спокойствието си, само и само да служа на делото ни. Нищо не е в състояние да ме спре — нито планини, нито морета, нито лични амбиции.
— Това е вярно — извикаха всички.
— Мисля, че е безцелно да говоря за опасностите, от които съм ви избавял. Мой дълг е да ви напомня, че по-голяма от тази опасност — да приемем Иван Кардов за наш член — не е съществувала. Той дойде при нас да ни предлага своите услуги. Но какво го е накарало на това? По същите причини ли, по които вие: не от омраза към народните мъчители, не от желание да спаси отечеството си, но защото желае да отмъсти на царя, който го е отблъснал от себе си с камшик, защото е видял, че той е човек подъл, безхарактерен и неспособен. Ние всички тука, дори и най-бедните, сме хора с принципи, всички се борим против тираните, ето защо ние сме благородни. Разумно ли е да допуснем помежду ни човек, който преди половин час е бил шпионин, наш палач и който идва при нас, защото нашите неприятели са го отблъснали?
Кардов се разтрепера. Помисли си, че ако нихилистите се съгласят с Бакунин, той е изгубен.
— Ние трябва да отблъснем Иван Кардов, така както стори и императорът — каза Бакунин, — понеже ако той стане наш член, то благородното ни дело се опетнява. Нашето дружество може да се крепи само ако работи самостоятелно и без помощта на чужди опетнени лица. Така трябва да бъде и тогава, когато остане само един от нас.
Бакунин млъкна, за да види впечатлението от думите си.
Всички се спогледаха, без никой да продума. Бакунин видя, че неколцина се отделиха от другите, което показваше, че желаят да приемат Иван Кардов за член. Той пребледня от яд и каза:
— Накъсо ще кажа, че добре ще е, преди да го приемете за член, да обмислите добре, тъй като с приемането му се опетнява вашата чест.
— Нека гласуваме тогава — извикаха неколцина.
— Изберете по-доброто. Не мислете, че ще дам оставката си. Аз ще остана верен на знамето, под което се заклех, обаче повтарям, че делото ни ще пропадне с това.
— Аз мисля, че в няколко седмици — започна окуражен Кардов — вашите врагове ще бъдат убити.
— Нека започнем гласуването. Донесете белите и черни топки — извикаха от галерията.
Бакунин дръпна настрана Пал.
— Завиждам на Яники, приятелю, че не е жив защото ако видеше и чуеше това, щеше да онемее.
Очите на Бакунин бяха така светнали, че Пал се уплаши да не би Бакунин да полудее от яд.
— Не се безпокой, приятелю — каза му Бакунин, — виж, че аз се успокоих. Не вярвам, че ще го изберат. Думата ми е била винаги зачитана в събранието.
— Страхувам се, че този път ще бъдеш измамен — каза му Пал.
— Преброяването завърши — извика някой.
— Какъв е резултатът? — запита Бакунин.
— Иван Кардов е приет.
На устата на Бакунин се показа горчива усмивка.
— Поздравявам ви с него, братя на смъртта — каза Бакунин, — но казвам ви, че святото дело е загубено.
— Млъкни, Бакунин — извика един от нихилистите, — понеже след като даде клетва, трябва да почиташ Кардов като нихилист.
— Да не би да не изпълниш законите ни?
— Аз ги създадох и знам да ги зачитам.
Кардов се доближи до масата, постави ръката си на черепа и като вдигна меча, се закле. След това всички нихилисти го прегърнаха.
Бакунин бе последният. Те се прегърнаха.
— Поздравявам те, брате — каза Бакунин и побърза да каже: — Пази се, Кардов, аз ще бдя над тебе!
След четвърт час лампите в цирка бяха изгасени. Събранието свърши и всички си отидоха.
Иван Кардов, който преди няколко седмици бе най-върлият враг на нихилистите — той ги преследваше, затваряше и убиваше, — същият този Иван Кардов стана днес нихилист.
LXXX. СЕМЕЙСТВОТО НА АШИНОВ