Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли, че членуването в нашето дружество е равно на смърт?
— Всичко знам. Аз съм добре уведомен за това.
— Готов ли си при тези условия да станеш член?
— Да. Не се двоумете — каза непознатият, — вие не подозирате кой е пред вас. На мене е известна всяка стъпка и следа, където работят вашите врагове, аз ще ви посоча пътя към победата.
— Пътят, по който вървим, е кървав, затова те съветваме още веднъж да се откажеш от намерението си.
— Готов съм и кръв да проливам, защото съм кръвно обиден и потъпкан с крака.
— Добре, кажи кой си.
— Вижте — каза непознатият, като свали маската си.
Самият Иван Кардов?! Отначало всички го изгледаха; като се увериха в истината, всички се обезпокоиха, мислейки, че са обградени от полицията.
Отвсякъде наизскачаха и извикаха в един глас:
— Смърт на предателите, смърт на Иван Кардов!
Всички се втурнаха с голи ками към него, дори и самият Бакунин.
— Иван Кардов! — извика разпалено Бакунин. — Ти мислиш навярно, че си ни уловил, но знай, че се улови сам в примката, защото преди полицията да ни хване, ти ще станеш жертва.
Кардов стоеше и не мърдаше, като гледаше неподвижно като статуя. Той не се мръдна от мястото си, нито продума, за да се защити; дори не намери за необходимо да вдигне ръката си, за да се запази от отправените към него ножове.
— Да го уловим и го вържем — казаха неколцина. Отдавна щеше Иван Кардов да им стане жертва, ако не бе Бакунин.
— Назад! Нима желаете да го убиете? Този човек не трябва така да умре.
— Ще ме чуеш само за минутка — пошепна Кардов на Бакунин.
— Какво има да ми кажеш?
— Че всички се мамите, аз дойдох сам, без никой да ме придружава.
— Ти лъжеш, това не е истина.
— Не е мъчно да се уверите в това — пратете някой да провери и ще видите, че говоря истината. Заклевам се.
— Не се кълни — каза Бакунин, — това няма да ти помогне.
— Дайте ми за пет минути свобода и ще се уверите, че аз не съм дошъл като предател. Вижте, аз не нося никакво оръжие. Ако бях ваш неприятел, нима можех да дойда без оръжие?
— Братя, нека чуем защо е дошъл този човек — каза Бакунин на нихилистите. — Горко му, ако не каже истината!
В цирка настана гробна тишина.
— Нихилисти, досега аз бях вашият най-голям враг, понеже изпълнявах точно длъжността си; аз ви затварях, убивах, понеже това беше мой дълг. Във време на службата си аз предотвратих виновния; вие бяхте мои неприятели и аз се борех храбро с вас, обаче сега и аз имам същия враг, който и вие, затова искам заедно е вас да се боря за съсипването му.
— Как ще докажеш, че не сме твои неприятели? Нима за една нощ ти промени убежденията си?
— Онзи, на когото служих вярно, само за една нощ ме свали от висотата на положението ми!
Нихилистите разбраха какво е накарало Кардов да дойде при тях.
— Той иска да ме заточи в Сибир.
— Значи ти предаваш стария си господар, защото те е понижил и от богатство те захвърли в сиромашия?
— Не искам да го предам — каза Кардов, — а искам да му отмъстя.
— Мислиш ли, че нихилистите ще ти помогнат в това? Не, Иван Кардов, ти се мамиш. Ние имаме друг, по-висок идеал — ние се борим за майка Русия! А че императорът ти е отнел властта — ние не можем да ти помогнем. Ти не си виновен, че си ни затварял и убивал, тъй като това е било твой дълг, обаче предпочитането и покровителствуването на богатите пред бедните те прави виновен. Така правят само подлите и долни хора. Фактът, че императорът ти е отнел тази длъжност, показва, че ти не си достоен за нея и той с пълно право е сторил това.
Кардов цял побледня. Той започна да трепери, не беше очаквал такъв неуспех. Но въпреки това трябваше да се владее и да се труди по какъвто и да е начин да спечели нихилистите на своя страна, в противен случай бе загубен.
— Думите ви са справедливи, Бакунин, обаче има и други причини, по-важни, които ме заставят да съм против императора. Причината, която ме накара да стана като вас негов неприятел, е също като вашата. Аз, като бивш директор на полицията, съм в състояние да принеса на каузата много ценни услуги, понеже зная всичките им пътища. Няма друг в цяла Русия, който да познава техните недостатъци по-добре от мене. Аз знам всичките пътеки и още тази вечер мога, ако желаете, да ви заведа до спалнята на императора.
Нихилистите се погледнаха весело. Те не можеха да се усъмнят в думите му.
— Животът на цар Александър II се намира в моите ръце — започна Кардов. — Приемете ме във вашето дружество и още с първия атентат ще погубя царя. Вие сбъркахте, като турихте динамита в зимника, той трябва да бъде по-близо до царя, дори до леглото му, за да не пострадат други.