Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Мога ли да ти помогна с нещо за мигрената, мамо?
Анет поклати глава и отмина с леко олюляване.
„Жестоко! — помисли Фльор. — А пък аз се радвах!“ Този тип! Защо мъжете се промъкват и разстройват чуждия живот? Навярно й се е наситил. Но как дръзва да се намеси в живота й и след това да й се насити? Как дръзва? При тази толкова естествена и така необикновена мисъл Фльор глухо и кратко се разсмя.
Трябваше, разбира се, да се радва, но какво радостно имаше в случая? За баща й беше безразлично, за майка й може би не? Фльор влезе в овощната градина и седна под една череша. Ветрец въздъхна в най-високите вейки; небето между листата им беше яркосиньо, с бели облаци — тежките бели облаци, почти винаги налице в крайчеца на пейзажа. Пчелите търсеха заслон от вятъра и бръмчаха тихо, а върху сочната трева падаше плътната сянка на овощните дървета, посадени от баща й преди двайсет и пет години. Птиците бяха почти смълчани, кукувиците не се обаждаха, само диви гълъби гукаха. Полъхът, бръмченето, птичият зов в летния ден не дадоха за дълго покой на нервите й. Склонила глава към коленете си, тя започна да обмисля планове. Трябва да получи подкрепата на баща си. Защо ще е против, щом тя ще бъде щастлива? През своите почти деветнайсет години тя бе узнала, че бъдещето й е единственото нещо, което има значение за него. Оставаше й следователно само да го убеди, че за нея няма щастливо бъдеще без Джон. Баща й смяташе тази любов за безумна прищявка. Колко глупави са възрастните, които мислят, че разбират чувствата на младите! Нима сам той не бе признал колко дълбоко влюбен е бил на младини? Трябваше да я разбере! „Трупа пари за мене — мислеше тя, — но каква полза от това, ако не бъда щастлива?“ Парите и всичко, което може да се купи с тях, не носят щастие. Донася го само любовта. Жълтооките маргаритки в овощната градина, които й придаваха такъв призрачен вид, растат диви и свободни и всяка има свой уречен час.
„Не е трябвало да ме нарекат Фльор — размишляваше тя, — щом не са искали да доживея и да изживея своя щастлив час.“ Нищо реално не се изпречваше пред нея — нито бедност, нито болест, — само някакво чувство, призрак от едно злополучно минало! Джон беше прав! Възрастните не те оставят да живееш! Правили са грешки, вършили са престъпления, а сега желаят децата им да плащат заради тях! Ветрецът утихна и комарите започнаха да хапят. Тя стана, откъсна вейка орлови нокти и се прибра.
Вечерта беше задушна. И Фльор, и майка й бяха облекли тънки, бледи, деколтирани рокли. Цветята на трапезата бяха бледи; всичко порази Фльор със своята бледност: лицето на баща й, раменете на майка й, бледата ламперията на стените, бледосивия мек килим, абажурът на лампата, дори супата — всичко беше бледо. Никакво цветно петно в цялата стая, нито вино дори в бледите чаши, защото никой не пиеше. А доколкото имаше нещо небледо, то беше черно — костюмът на баща й, дрехите на лакея, кучето й, изтегнато уморено на прозореца, черните завеси в блед десен. Влетя пеперуда — също бледа. Мълчаливо мина тази траурна вечеря в знойна нощ.
Когато тръгна след майка си, баща й я повика. Тя се върна, седна край него до масата, окачи орловите нокти от роклята си и ги поднесе към носа си.
— Размислих — заяви той.
— Така ли, мили?
— Безкрайно мъчителен е за мене този разговор, но няма как. Не зная дали разбираш какво си за мене — никога не съм ти казвал, не смятах за потребно да ти кажа; но ти си всичко. Майка ти…
Той замълча, загледан в тънката ваза от венецианско стъкло.
— Да?
— Нямам никого освен тебе. Никога не съм имал… нито съм искал нещо друго, откакто ти се роди.
— Зная — промълви Фльор.
Соумс овлажни устни.
— Ти мислиш може би, че заради тебе мога да изгладя и да уредя този въпрос? Мамиш се. Аз… съм безпомощен в случая.
Фльор мълчеше.
— Съвършено независимо е от личните ми чувства — продължи по-уверено Соумс. — Другите двама не ще се съгласят на никакво мое предложение. Те… ме ненавиждат, както хората ненавиждат винаги този, когото са оскърбили.
— А… Джон?
— Той е тяхна плът и кръв, единствено дете на майка си. За нея вероятно е това, което ти си за мене. Няма изход.
— Не! — извика Фльор. — Не, татко!
Соумс се облегна на стола, бледен, търпелив, решен сякаш да не прояви никакво вълнение.
— Слушай — каза той. — Ти противопоставяш чувства от два месеца на чувства от трийсет и пет години. Какви изгледи за успех смяташ, че имаш? Два месеца… Първото ти увлечение, последица на десетина срещи, на няколко разговора и разходки, на няколко целувки — срещу… срещу това, което не можеш и да си въобразиш, което не може да си въобрази никой, ако не го е преживял. Бъди разумна, Фльор! Обзело те е просто умопомрачение от летните горещини.