Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Соумс я погледна втренчено.
— Да… щом искаш да знаеш… И голямо добро видях от нея!
Отдалечи се покрай тръбите на парното отопление. Фльор пристъпваше мълчаливо подир него.
— Разкажи ми за нея, татко!
Соумс се спря.
— За какво ти е да знаеш тия неща на твоите години?
— Жива ли е онази жена?
Той кимна.
— Омъжена?
— Да.
— Майката на Джон Форсайт, нали? А преди това твоя жена?
Изрече го импулсивно. Съпротивата му се дължеше сигурно на нежеланието тя да узнае някогашната рана, нанесена на гордостта му. Но тя се смая. Смая се, като видя този възрастен, спокоен мъж да премигва, сякаш го бе ударила, като чу толкова болка в гласа му:
— Кой ти каза? Ако е леля ти… Не понасям да се говори по тоя въпрос.
— Но, мили — започна ласкаво Фльор, — това е било толкова отдавна!
— Отдавна или неотдавна, аз…
Изправена до него, Фльор галеше ръката му.
— Аз се постарах да забравя — заяви изведнъж той; — и не желая да ми припомнят. — После, за да се отърве сякаш от някакво продължително, скрито раздразнение, добави: — Хората днес не разбират. Да, голяма любов! Никой не знае какво значи това!
— Аз зная — отвърна почти шепнешком Фльор.
Соумс, застанал гърбом към нея, се обърна внезапно.
— Какво приказваш… дете такова!
— Може би съм я наследила, татко.
— Какво?
— Любовта… към сина й.
Той беше бледен като платно, а Фльор чувстваше, че и тя навярно не изглежда добре. Прави един срещу друг, те се гледаха във влажната задуха, напоена с лекия мирис на пръст, саксийни мушката и зреещо грозде.
— Това е лудост — каза най-после Соумс с пресъхнали устни.
Почти без да мръдне своите, Фльор прошепна:
— Не се сърди, татко; не мога да я преодолея.
Разбираше, че той не е сърдит, а само дълбоко уплашен.
— Мислех — заекна Соумс, — че тая глупост е забравена вече.
— О, не! Сега е десеторно по-силна.
Соумс чукна с обувката си отоплителната тръба. Злополучното движение трогна девойката, която не изпитваше никакъв страх от баща си.
— Мили — заяви тя, — каквото има да стане, ще стане, нали знаеш.
— Ще стане! — повтори Соумс. — Не знаеш какво говориш. Научил ли е малкият?
Кръвта нахлу в лицето й.
— Още не.
Той извърна отново глава и, вдигнал леко едното си рамо, продължи да гледа втренчено спойката на тръбите.
— Това ми е страшно противно. Син на онзи тип! Това… това е противоестествено.
Почти подсъзнателно Фльор забеляза, че той не каза: „онази жена“. И вътрешният й усет отново заработи.
Дали призракът на тази голяма любов се таи все още в някое кътче на неговото сърце?
— Бащата на Джон е съвсем болен и остарял; виждах го.
— Ти?…
— Да, отидох у тях с Джон; видях и двамата.
— И какво ти казаха?
— Нищо. Бяха много внимателни.
— То се знае.
Той загледа отново спойката на тръбите, после каза неочаквано:
— Трябва да помисля… Довечера ще поговорим пак.
Разбрала, че това приключва сегашния им разговор, Фльор се измъкна тихичко, оставяйки го да разглежда спойката на тръбите. Отиде в овощната градина, из малините и френското грозде, без никакво желание да откъсне и да хапне нещо. Колко весела беше преди два месеца! А сега се чувстваше оплетена в мрежа от страсти, установени правила, гнет и бунт, в окови от любов и омраза. В този мрачен миг на обезсърчение и на нея дори, така бойка по природа, й се струваше, че изход не съществува. Как да постъпи в случая… как да огъне и превие нещата според волята си, да добие това, за което копнееше сърцето й? Ненадейно, зад завоя на чемширения плет, тя се озова пред майка си, която вървеше бързо, с разгърнато писмо в ръка. Гърдите й се вдигаха тежко, очите бяха разширени, бузите пламнали. „Яхтата — помисли веднага Фльор. — Горката мама!“
Анет я погледна уплашено с широко разтворените си очи и каза:
— J’ai la migraine.313
— Много ми е жал, мамо.
— Как не!… На тебе и на баща ти… да ви е жал!
— Но, мамо… на мене наистина ми е жал. Аз зная как се чувства човек в такъв случай.
Слисаните очи на Анет се разшириха още повече, докато бялото се появи над гледеца.
— Клето невинно дете! — промълви тя.
Майка й — образец на самообладание и здрав разум! — да гледа и да говори така! Уплаши се! Баща й, майка й, самата тя! Само преди два месеца изглеждаше, че притежават всичко, каквото биха могли да желаят на този свят.
Анет смачка писмото. Фльор почувства, че не биваше да забележи този жест.
313
Имам мигрена (фр.).