Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Когато той влезе, Фльор седеше на един от двата плетени стола, с гръб към вратата, и веднага му каза:
— Седни, Джон. Трябва да поговорим сериозно.
Той седна пред масата, до нея; Фльор продължи, без да го поглежда:
— Ако не искаш да ме загубиш, трябва да се оженим.
Джон се смая.
— Защо? Научи ли нещо?
— Не; почувствах го в Робин Хил, след това и вкъщи.
— Но… — запъна се Джон — в Робин Хил… всичко мина гладко… нищо не ми казаха.
— И все пак смятат да ни попречат. Достатъчно беше да види човек лицето на майка ти. И на баща ми.
— Вижда ли го след това?
Фльор кимна. Имаше ли значение една допълнителна лъжа?
— Но — възрази живо Джон — не разбирам как могат да имат подобно чувство. След толкова години!
Фльор вдигна поглед към него.
— Може би не ме обичаш достатъчно.
— Не те обичам достатъчно ли? Но аз…
— Задръж ме тогава завинаги.
— Без да им кажем?
— Ще им кажем после.
Джон замълча. Колко по-възрастен изглеждаше сега от оня ден, когато — преди два месеца! — го бе видяла за пръв път… Сякаш беше преди две години!
— Това би огорчило страшно мама — промълви той.
Фльор отдръпна ръката си.
— Трябва да избереш.
Джон се плъзна на колене до масата.
— Но защо да не им кажем? Те наистина не могат да ни попречат, Фльор!
— Не могат ли? Аз пък твърдя, че могат.
— Как?
— Ние сме напълно зависими… Ще започнат с паричен и всякакъв друг натиск. Аз не съм от търпеливите, Джон.
— Но това значи да излъжем.
Фльор стана.
— Ти наистина не ме обичаш, иначе нямаше да се колебаеш. „Или се страхува той от своята съдба…“312
Джон сложи ръце на кръста й, за да я накара да седне отново. Тя продължи бързо:
— Всичко съм обмислила. Трябва само да заминем за Шотландия. Щом се оженим, те ще се примирят. Хората винаги се примиряват с фактите. Не разбираш ли, Джон?
312
Стих от Джеймз Греъм (1612–1650).