Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Когато най-после Джим Португал свърши и си отиде, придружен от Ханна Хобди, повече от половин час тя седя и утешава Борис Струмоловски, обещавайки му поне един месец от потока на американците; и той дори си отиде сияещ. „И все пак — каза си Джун — Борис е чудесен.“
Със захапана юзда
Да знаеш, че си сам срещу всички, е за известни личности нравствено освобождение. Фльор не изпита никакво угризение, когато излезе от дома на Джун. Прочела осъдителното неодобрение в сините очи на своята дребна братовчедка, Фльор се зарадва, че бе успяла да я заблуди, и изпита презрение към нея, задето не бе разбрала намеренията й.
Да свърши ли? Как не! Скоро ще им покаже, че едва сега започва. И се усмихна на себе си в горния етаж на автобуса, който я отнасяше към Мейфеър. Но усмивката замря, задушена от тръпка на предчувствие и тревога. Ще успее ли да се справи с Джон? Тя бе захапала вече юздата, но можеше ли да накара и него да я захапе? Тя знаеше истината и разбираше колко опасно е да се протака… Той не знаеше нито едното, нито другото; а това беше твърде важна разлика.
„Да предположим, че му кажа — помисли Фльор; — дали няма да бъде по-сигурно?“ Не беше редно една противна случка да опропасти любовта им — Джон трябваше да разбере това! Не биваше да допуснат подобно нещо! Хората винаги се примиряват със свършените факти! От тази мъдрост — твърде дълбока за нейните години — тя мина към друго, не така философско съображение. Ако убеди Джон за незабавен таен брак и той разбере по-късно, че тя е знаела истината? Тогава? Джон мразеше измамата. В такъв случай може би е по-добре да му каже? Но споменът за лицето на майка му се изпречваше пред тоя порой. Фльор се боеше. Майка му имаше над него власт, може би по-силна от нейната собствена. Кой знае? Рискът беше твърде голям. Потънала в тези подсъзнателни пресмятания, тя бе отминала Грийн Стрийт и бе стигнала до хотел „Риц“. Слезе там и тръгна обратно покрай Грийн парк. Бурята бе окъсала дърветата, които още се отцеждаха. Тежки капки падаха по набраната рокля; за да ги избегне, тя мина отсреща, под прозорците на Айсиум. Поглеждайки случайно нагоре, зърна пред еркерния прозорец мосю Профон и един висок, едър мъж. Когато сви по Грийн Стрийт, чу, че някой я вика по име; обърна се и видя „дебнещия котарак“, който я настигаше. Той свали шапка — лъскаво бомбе, от тия, които тя особено ненавиждаше.
— Добър вечер, мис Форсайт. Мога ли да ви направя някоя мъничка услуга?
— Да. Да минете на отсрещния тротоар.
— Слушайте, защо не ме обичате?
— Така ли мислите?
— Така изглежда.
— Добре, ще ви кажа: защото ме карате да смятам, че не си струва труда да се живее.
Мосю Профон се усмихна.
— Вижте, мис Форсайт, не се тревожете. Всичко ще се оправи. Нищо не е трайно на този свят.
— Има неща, които са трайни — извика Фльор. — Поне за мене. Особено любовта и омразата.
— Това вече ме кара да се чувствам донякъде нещастен.
— Аз пък мислех, че нищо не може да ви направи щастлив или нещастен.
— Аз не обичам да досаждам на хората. И заминавам с яхтата си.
Фльор го погледна смаяно.
— Къде?
— На едно мъничко пътешествие в Тихия океан или където и да е — отвърна мосю Профон.
Фльор изпита и облекчение, и обида. Той желаеше ясно да подскаже, че скъсва с майка й. Как бе дръзнал да има някаква връзка с нея и как дръзваше сега да я скъса?
— Сбогом, мис Форсайт. Предайте почитанията ми на мисис Дарти. Аз наистина не съм толкова лош човек! Сбогом!
Той се спря с шапка в ръка. Когато се обърна да погледне скришом, Фльор го видя, че се връща — елегантен и тромав — към своя клуб.
„Не може дори да люби с убеждение — помисли тя. — Какво ще прави мама?“
Сънищата й тази нощ бяха неспокойни и безкрайни; стана с натежала, неотпочинала глава и се зае веднага да изучава алманаха „Уитикър“310. Всеки Форсайт е подсъзнателно убеден, че същността на всяко положение — това са фактите. Дори да победи предубежденията на Джон, нищо няма да излезе от отчаяното им решение, ако не са намислили как точно ще го изпълнят. От този неоценим справочник тя научи, че трябва да са навършили двайсет и една години; иначе е необходимо съгласието на човека, който, разбира се, нямаше да им го даде; залута се след това из указанията за разрешения, удостоверения, бележки, райони, докато най-после стигна до думата „клетвоотстъпничество“. Това беше вече глупост! Кому влиза в работата дали ще посочат невярна възраст, за да се оженят по любов? Закуси набързо и пак се върна на „Уитикър“. Колкото повече го изучаваше, толкова повече увереността я напускаше; докато накрая, прелиствайки нехайно страниците, стигна до Шотландия. Ето къде човек може да се ожени без всички тия глупости. Трябваше само да прекара там двайсет и един дни, след което Джон може да пристигне и да обявят брака си пред двама свидетели. И най-важното — този брак беше действителен! Така щеше да е най-добре! Тя преговори веднага мислено списъка на своите съученички. Мери Лямб живееше в Единбург и беше „разбран човек“. А имаше и брат. Ще отиде у Мери Лямб, която ще им стане свидетелка заедно с брат си. Фльор знаеше много добре, че някои девойки смятат всичко това за излишно; достатъчно беше да заминат някоя събота с Джон, след това да заявят на родителите си: „Ние се оженихме фактически, оженете ни сега по закон.“ Но Фльор беше предостатъчно Форсайт и подобна постъпка й с струваше съмнителна, освен това се страхуваше от изражението на баща си, когато я узнае. Не вярваше и Джон да се съгласи. Той имаше за нея мнение, което тя не би желала да принизи. Не! За предпочитане беше да отиде у Мери Лямб; тъкмо беше и сезон за пътуване до Шотландия. Много по-спокойна вече, тя си прибра багажа и, без да се сбогува с леля си, взе автобуса за Чизуик. Беше подранила, затова отиде в Кюгардънс311. Не намери покой между цветните лехи, дърветата с надписи и просторните зелени морави; наобядва се с кафе и сандвич с аншоа, върна се в Чизуик и позвъни у Джун. Австрийката я покани в „малката трапезария“. Сега, когато знаеше с какво имаше да се борят, копнежът й се бе удесеторил — сякаш Джон бе станал една от ония играчки с остри ръбове, които се опитваха да й отнемат, когато беше малка. Струваше й се, че ще умре от мъка, ако не успее да постигне целта си — да спечели завинаги Джон. С добро или зло, трябва да го спечели. Над червената тухлена камина беше окачено потъмняло кръгло огледало с много старо стъкло. Фльор застана пред него: беше бледа, с почти тъмни кръгове под очите; нервите й непрекъснато трепкаха. Най-после чу звънеца, прокрадна се до прозореца и видя Джон, застанал пред входа, да приглажда косите и устните си, сякаш се опиташе да успокои своите, също така тръпнещи, нерви.
310
Ежегодно издаван справочник.
311
Ботаническа градина в лондонско предградие по десния бряг на Темза.