Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Сине мой, Коля, сине мой!
Този вик бе толкова радостен, че Бакунин и Петровна намериха за необходимо да се отдалечат от майката и сина, за да ги оставят сами при тържественото им свиждане и да не им пречат в разговора.
Въпреки че старата бе изнемощяла, тя попривдигна сина си, за да се увери дали има същите черти, които тя помнеше.
— Същите черти, той е моят Коля. Ти наистина си избягал от страната на мъките!
— Да, майко, аз съм свободен. Както виждаш, аз се върнах, понеже майчината благословия ме е придружавала.
— Ти си свободен и се върна! — извика тя силно, като го притисна до гърдите си.
Напразно се обърна, за да попита Петровна и Бакунин защо майка му е така студена и защо трепери. Измъкна се от прегръдките й и тя падна на леглото.
— Погледни ме, майко! Защо очите ти са така бели, защо не ми отговаряш? Майко, майко, не ме оставяй сам! О, Боже, тя умира… Моля ви се, тя умира, помогнете!
Петровна изтича и улови главата й.
— Аз очаквах такова нещо, затова пратих Леония за доктор Греч — каза Бакунин.
След малко вратата се отвори и доктор Греч дойде, придружаван от Леония. Един поглед бе достатъчен да схване какво се бе случило. Той се доближи до старата и опипа пулса й.
— Бояновски — каза лекарят, — ти намери майка си, за да я изгубиш. Не роптай против съдбата, аз всеки момент очаквах смъртта на старата.
— Наистина ли умира? — попита Бояновски.
— Виж, виж, тя иска да те види — каза доктор Греч.
Бояновски падна на колене пред майка си, която сложи ръце на главата му и каза:
— Мой любимец, аз те благославям.
После главата й клюмна.
— Умря — каза лекарят, като затвори очите й.
— Светът изгуби една благородна жена — каза Бакунин.
Бояновски бе скрил глава в скута на майка си и плачеше като малко дете.
Петровна и Леония се молеха на Бога за успокоение на душата на старата.
Бакунин се доближи до Бояновски и го потупа по рамото.
— Не падай духом — каза му той, — ти имаш и верни приятели.
— Майка си загубих — каза плачешком Бояновски, — най-милото на света. Ако не беше онази зла жена, тя щеше още да живее.
— Знаеш ли, че тази жена е в ръцете ни — каза Бакунин — и отмъщението ни ще е ужасно?
— Отмъщение! — извика Бояновски и стана прав. — Утехата ще ми бъде отмъщението. Да, майко, като държа светата ти ръка, аз ти се заклевам, че ще й отмъстя…
LXXIX. ЧОВЕКЪТ С МАСКАТА
Близо до входа на Екатерининския парк имаше един полуразрушен цирк.
Много рядко дохождаха някои любители да представят изкуството си на петербургската публика.
От няколко години нищо не се е представило в този цирк. Собствениците му често се сменяха, докато най-после го купи един малък артист, за когото се питаха как е имал такава голяма сума да откупи този цирк.
Ако полицията бе забелязала как в цирка се вмъкваха на 30 срещу 31 март едни черни фигури с наметала, щеше да разбере откъде този хлапак имаше пари да заплати за това здание.
Различни лица идваха в този цирк, но преди да им отворят вратата, те трябваше кажат уговорения знак.
Прозорците и другите отверстия бяха добре запушени, за да не може да се вижда светлина отвън, когато се запалеха лампите в цирка.
Цялото пространство на цирка беше добре осветено и винаги препълнено с посетители.
В средата се издигаше трибуна, около която седяха шест до седем души, водители на нихилистите.
Днес Бакунин председателствуваше, което показваше важността на събранието. Посетителите бяха дошли да чуят от самия Бакунин какво е сторено и какво да правят в бъдеще. До него бе седнал Бояновски, пребледнял поради внезапната смърт на майка си. От другата страна на Бакунин седеше Пал.
Бакунин погледна часовника си. После взе ножа и го заби в масата — в знак, че събранието е открито.
— Тук ли са всички? — извика мощно той.
— Да, всички.
— Сигурни ли сте, че помежду ни няма някой предател?
— Всички са верни.
— Постовете на място ли са?
— Да.
— Добре дошли тогава! Нека девизът ни бъде: „Отмъщение на предателите на родината!“
— Готови ли сте всички да се жертвувате за святото ни дело?
— Готови сме.
— Ние трябва като престъпници да се събираме нощем, но пие не сме такива. Всичко, което правим за делото пи, даже ако е нужно да убиваме, не трябва да ни плаши, тъй като ние не убиваме, а се борим. Атентатът против царя не излезе сполучлив, вместо него други пострадаха. Падналите при атентата са герои на родината си, затова да се помолим за успокоение на душите им.
Всички нихилисти станаха и стояха прави няколко минути; после всички пак седнаха и Бакунин започна: