Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
От един поглед Мортиго разбра цялата работа.
С дясната ръка той улови главата на Шаури, която пребледня и падна на няколко разкрача. После той се обърна към останалите и каза:
— Нещастници, как дръзнахте да сторите това? Как посмяхте да нарушите гостоприемството, което е като светиня за всеки киргиз? Вие посегнахте да убиете, и то кого? Този, който ви се довери и ви дойде като гост в дома ви и се остави под вашата закрила?
— Не сме се заклели в това.
— Какво ви е направила тази жена?
— Тя донесе нещастие в страната ни.
— Нещастие? Нима е възможно тази жена да ви донесе нещастие, глупци? — Мортиго повдигна Елисавета и я притисна до гърдите си. — Кой ви каза да сторите това? — запита Мортиго.
— Шаури — извикаха всички. — Тя самата ни каза, че ако не убием тази жена, ще ни сполети нещастие.
— Чуйте, киргизи! — извика силно Мортиго. — Който посмее да вдигне ръка срещу тази жена или дръзне да я обиди с нещо, той ще се разправя после с Мортиго, който ще му разцепи главата с тази брадва!
— Ние нищо не сме й сторили — извикаха няколко души в един глас.
— Ако бях дошъл само една минута по-късно, тя щеше да е мъртва. Благодарете, че не стана това, защото Бог знае какво щеше да се случи! Това, за което вашият главатар се е заклел, трябва да е свято и за вас. Аз се заклех за вечно приятелство и вярност. Шаури ли ви научи да сторите това? Ела тука! — заповяда й Мортиго.
— Какво обичаш? — покорно се отзова Шаури.
— Защо накара тези хора да извършат убийство?
— Защото те ненавиждам — отговори Шаури.
— Сигурно защото съм от фамилията, която свали вашето господство? Съветвам те да се отречеш от него, иначе ще пропаднеш.
— Аз не се страхувам от смъртта — отговори тази зла жена. — Заявявам ти, че животът й не е сигурен, докато съм аз жива. Ето, казвам ти открито, че съм твой враг.
— Щом е така, мои хора, вържете я. Защо се колебаете? Не ме ли признавате за ваш предводител?
— Признаваме те — каза един старик, — но Шаури е наша пророчица и ако й сторим зло, боговете ще ни накажат.
— Вържете я! Ако не сторите това, ще ви избия с тази брадва.
За миг вързаха Шаури и я закараха в неговата шатра, където я оставиха под надзор.
— А вас, киргизи, съветвам да изпълнявате моите заповеди, понеже добре знаете какво мога да ви сторя! Повтарям, че тази жена е под моето покровителство и който посмее да я обиди, ще се разправя с мене. Горката — обърна се той към Елисавета, — какво е трябвало да изтърпиш в мое отсъствие!
После той заведе Елисавета в своята палатка.
— Мила моя, да знаеш колко много те обичам! — каза Мортиго, като падна на колене пред нея.
— Стани! — каза му Елисавета. — Само пред Бога се коленичи. На тебе дължа живота си.
Мортиго продължаваше да стои на колене.
— Виждам, че твоите хора не ме обичат и с мене се излагаш на опасност, затова аз мисля да продължа пътя си.
— Не, ти не трябва да си отиваш. При нас твоят живот е най-запазен. Ако си отидеш, ще страдаш, затова остани.
— Аз трябва да се върна в отечеството си. Там ме чакат баща, брат и моето дете, което не съм виждала толкова отдавна. И още: желая много да видя родината си.
Човекът, който бе силен като гигант и храбър борец, се разплака.
— Ако това не може да стане, то нека бъде, както ти искаш. Аз сам ще те придружа до Петербург. Не ще можем утре да тръгнем, а ще почакаме новолуние. Прости, че се осмелих да ти заговоря за любов.
Елисавета му даде ръцете си, които той дълго държа в своите, след това си отиде в своята шатра.
Елисавета остана дълго пред шатрата и жадно наблюдавате Алтайските планини.
Зад тях се намираше друг свят, пълен с мъки и изкушения. Там беше най-скъпото й същество — малкият Владимир, нейният син.
— Владимир, аз ще те потърся — шепнеше тя в тихата красива нощ, — ще го потърся, плода на моята любов, и когато го намеря, ще се отстраня от лъжливия свят, в който прекарах толкова мъки!…
LXXVIII. СРЕЩАТА
От ден на ден магазинът на Петровна успяваше. Клиентите й неспирно се увеличаваха и всичко напредваше. Въпреки това тя ставаше от ден на ден по-загрижена. Мечтата й да стане собственица на имота си не я радваше вече.
По-рано, когато живееше в зимника, тя бе по-весела.
От няколко месеца, откакто се бе върнала в Петербург, сестра й Леония се беше настанила у нея, като й помагаше във всяко отношение. Тя имаше още една длъжност — прислушваше на майката на Бояновски, която също живееше при Петровна.
Напоследък старата жена се бе променила много. Мисълта за сина й, който страдаше в Сибир, много я измъчваше. Много често, когато оставаше сама, тя си въобразяваше, че синът й се намира при нея. И тя разговаряше с него. От ден на ден старата все повече слабееше.