Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Какво означават тия букви? — каза Виторио, хвърляйки изпитателен поглед върху маската. — Не съм тоя за когото ме мислиш.
— Добре — подзе маската фамилиарно. — Зная нещо, това, че не съм се измамил! Пази се! Не се доверявай на тия празнични дни! Твоят живот клони към края си!
— Коя си ти, маско? — запита Виторио нетърпелив. — Какво означават дръзките ти предупреждения?
— Повери душата си на Бога! Този е най-добрият съвет, който мога да ти дам. Зная само, че Венеция скоро ще се освободи от кървавите тирани, които я потискат.
Карманиола погледна неспокойно около себе си, надявайки се да съзре някой полицай, който да арестува мистериозната маска.
Но забеляза само палячовци и арлекини, които не обръщаха никакво внимание на скелета.
— Ти виждаш кой съм: символът на смъртта, един жив скелет — каза маската. — Какво желаеш да знаеш повече? При един условен сигнал, делото на отмъщението и изкуплението ще се изпълни от всички страни и Венеция ще бъде най-сетне освободена от отвратителните злодеи, от паразитите, които смучат кръвта й… Познаваш ли Марино Маринели?
— Как?… Ти?
— Познаваш ли убийците на Гримани? — продължи немилостивият скелет. — Говори, маско! Познаваш ли виновниците? Ти си между тях и ще загинеш като тях… Скрий се, ако това ти хареса, в най-дълбокото скривалище, обкръжи се с лакеи или, ако предпочиташ, качи се на твоята яхта и избягай по широката синева! Каквото и да правиш твоите усилия ще бъдат напразни! Твоят последен час е вече ударил, присъдата ще бъде изпълнена и ти ще загинеш като твоите съучастници с хиенски инстинкти. Спомни си за Людовика Марчело! Забравил ли си, че живее още тази, която е била твоя първа жертва?
При тия думи старецът почувствува гневът да се разгаря в гърдите му, но се въздържа.
Помисли, че скелетът не е никой друг, освен самият незаконнороден и реши да го задържи в разговор по-дълго време. Надяваше се, че някой полицай ще мине и ще го залови.
— Ти ми каза неща, които ме интересуват! — рече той на скелета с леко треперещ глас. — Ела с мене и да поговорим още!
Но маската не падна в клопката.
— Не ти ли казах достатъчно, жълто домино? Не, не ще те последвам там, където искаш да ме отведеш. Остани тук, напротив! Людовика Марчело още живее и ти ще я видиш за последен път преди да умреш. Летиция Маринели беше ваше дете, на двама ви, но ти я отрови. Ти си, който постави в чашата отровния прах. Да, ти ще видиш тази, която си отблъснал преди да стане майка, по нейните думи не ще бъдат прошка. Тя ще те прокълне за последен път в часа на твоята агония!
При тия думи Виторио Карманиола искаше да арестува дръзкия скелет, но неговите отслабнали сили не му позволяваха това.
Той констатира с дълбока болка, че мистерията на неговия живот, която така старателно бе скривал, бе разбулена.
Трепереше от ярост.
Не знаеше какво да отговори.
В този момент му се стори, че забелязва близо до себе си две други маски, чийто вид му вдъхнаха триумфална усмивка.
Действително двамата новодошли не бяха други, а Хасан и Сезим, черните роби на Карманиола.
Но скелетът като че ли бе подушил опасността, която го заплашваше, понеже изчезна веднага в тълпата.
— Хасан! Сазим! — повика великият инквизитор.
Двамата негри, заинтригувани от този вик, който обаче им бе добре познат, погледнаха на всички страни, за да разберат откъде иде гласът, но колебанието им не трая дълго.
Скоро познаха жълтото домино и се явиха бързо пред него като усърдни роби.
— Господарят ли е? — попита Хасан още несигурен.
— Да, Хасан, твоят господар ти говори! Виждаш ли оная маска долу, с червената мантия, която се промъква през тълпата? Е добре, искам да зная кой се крие под тази дегизировка. Проследете го, ти и Сазим! Арестувайте го! Доведете ми го!
Двамата негри се суетяха няколко минути, после изчезнаха в тълпата.
Великият инквизитор, зарадван от това обстоятелство, ги проследи с очи.
— Този път той не ще им избегне! — си каза, протривайки ръце. — Ах, ако той е незаконнороденият! Я виж какво ли означава това струпване на маски с официални значки?
Действително един испанец и един монах, придружени от много полицаи, се приближиха в същия момент до великия инквизитор и образуваха кръг около него.
— Извинете, сеньори — каза управителят на Сан Марко, който беше в костюма на монаха. — Не забелязахте ли край вас маската с мъртвешката глава?
— Скелет ли? Но да!
— Ние го търсим — обади се Зиани на свой ред. — Къде се намира сега?
— Не се страхувайте — отвърна Виторио. — Светлината не ще закъснее да разбули неговото инкогнито!