Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Другаде някой шарлатанин събираше жените и им държеше речи за някаква божествена пудра.
Мнозина се трупаха около големите маси всред площада, където се сервираха вкусни напитки, кипърско вино и лимонади.
Съблазнителни куртизанки, понякога твърде красиви, откриваха маските си при минаването на богат патриций.
Тук-таме професионални крадци си пробиваха бързо път между тълпата от страх да не бъдат познати и арестувани.
Най-сетне на другия ден, откриването на карнавала бе тържествено обявено чрез свирене на тръби и пеене на хора.
Тълпата нададе нестихващи викове. Достатъчно бе да се открие периодът на удоволствията и волностите, за да се разпръсне недоволството, всяко лошо настроение всред народа.
Като чрез магическа пръчка споменът за непоносимите данъци, за престъпленията, извършени от висшия съвет и неговите съучастници, изглеждаше изчезнал.
— Добре е, както през другите години! — каза съвсем ниско един испанец с кадифена шапка на един монах с расо от кафява коприна. — Народът е винаги същият. Вижте го как се смее! Лошото му настроение, глухите му негодувания, всичко това вече е само една легенда.
— Какво се учудвате? — отговори монахът с живост. — Добре е, че карнавалът ни служи за нещо!
— Аз ще бъда особено доволен, мой благородни Тадео Моро — продължи испанецът с нисък глас, — ако открием следата на Марино през този карнавал. Какво мислите? Не си ли спомняте това, което каза дожът в своя делириум?
— Дожът е луд — каза монахът, под маската на когото се криеше управителят на Сан Марино. — Не мога да повярвам това, което казвате!
— Ах! Вие сте твърде недоверчив, аз, напротив, вярвам, че думите на един луд струват колкото предсказанията на един умен — рече испанецът. — Незаконнороденият е способен на всичко. Вие го знаете по-добре от мене!
— Имате ли новини от Луиджи Гримани? — запита управителят с нисък глас. — Дожесата, вашата сестра, не ви ли осведоми за съпруга си?
— Уви! — отвърна испанецът, който не беше друг, а великият капитан. — Новините са все така лоши. Дожът показва от време на време голямо ясновидство, после внезапно изпада в делириум и говори тогава глупости или гениални неща. Той твърди, че Марино Маринели се намира на карнавала.
— Как можете да вярвате на подобни химери, мой благородни Зиани? — отговори Тадео Моро с нисък глас, докато двамата слизаха по стъпалата на дожовия палат и се смесваха с тълпата маски. — Не е възможно незаконнороденият да се осмели наново да предприеме нещо. За какво ще му послужи това? Всички полицаи го дебнат и се надпреварват да го заловят, за да пипнат голямата награда.
— Вие сте оптимист, благородни Тадео Моро — отвърна Зиани. — Спомнете си за плочите на Санта Рока! Наистина, ние разрушихме флота му, убихме три четвърти от привържениците му, но той и неговите приятели са още живи. И докато те живеят, ние не ще бъдем в сигурност, заклевам ви!
Но Тадео Моро отказваше да сподели предчувствията на Зиани.
— Вярвам, че вие сте, напротив, твърде непоносим, Зиани! — отвърна той. — Упреквате ме за моя оптимизъм, а вие виждате всичко в черно!
В този момент един маскиран, облечен в дълга червена маска излезе внезапно от тълпата и доближи великия капитан.
— Стига самохвалства, хубава маско! — му шепнеше той на ухото. — Ти се страхуваш от него и ще умреш от ръката му!
Едва маскираният бе произнесъл тия думи и се отдалечи величествено.
Силвио Зиани, бледен от гняв и възмущение, го гледаше как тръгва неподвижен, неспособен да произнесе нито дума.
— Какво ви е? — го запита управителят, обезпокоен на свой ред, понеже маската бе произнесла така ниско зловещото предсказание, че Тадео Моро не бе схванал нито дума.
— Виждате ли оная маска там? — каза Зиани с ужас. — Погледнете го. Той носи червена маска. Поставил е една черна шапка… Виждате ли го?
— Да — отвърна най-сетне Тадео Моро, който не бе обърнал никакво внимание на мистериозната маска. — Струва ми се, че забелязвам под шапката нещо като мършава глава.
— Да, благородни Тадео Моро, вие имате право — добави Зиани.
После изведнъж маскираният изчезна в далечината, двамата благородници, които стояха на последното стъпало на перона на палата, видяха мантията му да се отстранява и един скелет да се появява пред очите им.
— Кой може да се крие под тази дегизировка — каза Зиани уплашен. — Негодникът се осмели да ми пошепне на ухото думи, които са твърде странни. Трябва да разберем тази работа.
— Трябва да го проследим и да му смъкнем маската — обади се Тадео Моро, който бе почнал да споделя предчувствията на великия капитан. — Какво означава този чуден костюм? Не съм виждал никога подобна дегизировка. Един скелет, смъртта сред смеховете… Това е ужасно…