Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Олеле! — изпъшка тя. — Задушавам се!
Вярвайки, че е загубена, тя реши да признае.
— Анунциата — произнесе с пресеклив глас, — е в манастира.
— В кой манастир?
— На кларистките, до Рим… Там, където беше по-рано.
Мадлена бе признала скъпата си тайна.
Тогава негърът отпусна гърлото й.
— Ако сеньоритата е излъгала, негърът ще я преследва навсякъде, даже в палата й. Тя не ще бъде в сигурност никога!
При тия думи Горо, чувайки монахинята да се приближава към беседката, остави полуприпадналата Мадлена във фотьойла и избяга…
Едва бе прескочил и чу виковете на двете жени… Скоро целият манастир бе в тревога.
Горо побърза да избяга.
41. Мистериозният скелет
Отново веселият карнавал бе поставил Венеция в треска и бе повдигнал воала от недоверие, който тежеше върху един народ, управляван от потайни тирани.
Тия празници продължиха седмици. Върховните съветници се показаха благосклонни, понеже намериха случай да замъглят съзнанието на народа и да го управляват по своя воля.
Като спомен за първите години на републиката, откриването на карнавала се ознаменува с тържествената венчавка на дванадесет млади двойки.
Този обичай беше повече един символ, отколкото една традиция. В първите години всички сватби биваха отпразнувани заедно. Но градът се бе разраснал и обичаят изчезнал. Само церемонията на двадесетте венчавани двойки напомняше за него.
Дожът и дожесата се грижеха сами за техните облекла и блясъка им. Те получаваха като подарък разкошни бели воали и великолепни костюми.
Процесията тръгваше от дожовия палат, за да отиде в църквата, връщаше се отново в палата, където се даваше банкет.
Обаче това тържество изгуби малко по малко своя благороден характер. С други думи, сенатът, недоволен, го премахна.
Той бе решил тогава дванадесетте брачни двойки да бъдат заместени от една дузина двойки кукли, облечени в знаците и цветовете на републиката.
Този нов обичай продължи дълго време, докато най-сетне бе премахнат и той. Скоро бе забравен.
Този пропаднал обичай даде повод да възникне подигравателното изображение на „Мария ди Лено“ (Дървената Св. Богородица), която италианският народ и сега още рисува като кукла, накичена със скъпи тоалети.
Навсякъде се приготвяха за празника с голямо старание.
Можеше да се каже, че градът се сдобиваше всеки ден с нови украси.
Будките по площада Сан Марко блестяха всяка вечер с хиляди светлини. Всеки търговец се стремеше да надмине своя конкурент и да привлече клиентела.
Грамадният площад, със своите мраморни павета, със своите грандиозни колони изглеждаше под фееричния декор за звездното небе, като една грамадна зала, където цял народ се бе събрал да танцува и се весели.
Венецианците обичаха страстно голям площад, чието име е неразривно свързано със съдбините на Италия и Адриатика.
Венецианецът предпочита да прекара дълги вечери, понякога и цели дни върху блестящия площад Сан Марко, отколкото на работа.
Любопитните се стичаха вече от всички страни, тъй като часът за удоволствията бе настъпил.
Децата се трупаха на групи около бараката на някой фокусник или при куклите марионетки, каквито имаше в един ъгъл на площада.
Скитащи артисти поставяха своите бараки, нанасяйки последните удари с чукове.
Чужденци от всички страни на света бяха се стекли във Венеция, желаещи да присъствуват на карнавала, за да се забавляват или да установят връзки с богатите патриции на Венеция, владетелката на моретата.
Последните прекарваха живота си в луди удоволствия и само доходната търговия ги избавяше от затруднения.
Те трябваше да си набавят пари на всяка цена и тогава търговците им изтръгваха стоките на ниска цена.
Тълпата вземаше през тия дни един космополитен характер.
Можеха да се забележат и турци да се разхождат на групи с апатична походка, но с жив и интелигентен поглед.
Край тия азиатци се забелязваха и други групи, гърци с нахален поглед със златни ширити по дрехите.
Тук магнатът на Далмация, с висок ръст, причесан по маниера на турците, се срещаше с полския търговец, с чуден костюм, червен и гарниран с гайтани от главата до петите.
С една дума можеше да се смята, че всички народи забравяха границите, които ги разделяха.
Негрите ходеха под ръка с унгарците с маслиноцветна кожа. Французите, германците, англичаните също се размесваха.
Най-кокетните и най-горди дами, с дълги рокли, обкичени с диаманти, с деликатни бели сандали, се трупаха пред витрините както жените от народа.
Тук-таме Скапино и Арлекино, двамата герои на италианската комедия, играеха.