Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
При тия думи той хвана сабята си, за да се запази, като че ли Виторио искаше да го нападне.
— Не ме карайте — произнесе той — да ви накажа за вашата безочливост!
— Спокойствие, Луиджи Гримани! Спокойствие и разум — каза главният инквизитор, който като че ли бе забравил, че говори с един луд. — Не е сега моментът да се разделяме. Знайте, че незаконнороденият е пленник!
— Ах, той е пленник! — извика Луиджи в пристъп на буйна радост. — Е, добре, накарайте да стрелят залпове, накарайте да запалят бенгалските огньове на височината на кулата Сан Марко! Ах, най-сетне, незаконнороденият е уловен! Една подобна новина струва много злато! Къде е пленникът?
— В една от залите на кулите Сан Марко.
— Оставете ме да изтичам горе, за да го пронижа с моята сабя…
— Спокойствие! Вие ще останете тук! — му каза Виторио Карманиола. — Вие не трябва да излизате от тук в този час; не ще ви позволя да отидете при пленника. Народът не знае още нищо за нашия лов и вашата постъпка би му разкрила това! Може би ще предадете всички ни!
— Съобщете новината на народа! Нека знае, че каторжникът и пиратът Марино е най-сетне в наша власт!
— Не още, казвам ви! — каза главният инквизитор, който се стараеше да запази спокойствието. — Първо трябва да си дадем сметка дали народът не е за незаконнородения; трябва да внимаваме да не стане нужда да прибягваме към силите от арсенала.
— Я гледай! — каза дожът учуден. — Откога станахте тъй милостив?
— Откакто вие започнахте да се гневите — отговори великият инквизитор.
После добави, променяйки темата:
— Седнете и се успокойте! Да изпием по една чаша заедно, преди да си легнем. Утре ще ви отведа при незаконнородения, за да можете да утолите омразата си.
— Обещавате ли ми? Мога ли да бъда сигурен? — каза дожът с недоверие. — Значи, утре, нали? Горя от нетърпение.
Очите му блестяха с див блясък, като че ли вече си отмъщаваше.
През това време Виторио, възползувайки се от невниманието на дожа, постави в чашата му малко от опиума, който му бе дал Иларио Турно.
После взе друга чаша и я вдигна във въздуха.
— За преуспяването на нашите планове! Отговори ми на тоста, доже!
Нещастният дож имитира жеста и ентусиазма, симулиран от великия инквизитор, и опразни чашата си до последна глътка.
Виторио едва прикри задоволството си.
Щом изпразни чашата, Луиджи я хвърли върху пода, където тя се разби на хиляди частици.
— Никой — извика той, придружавайки с жест думите си — не трябва да си служи с тази чаша, от която дожът е пил за гибелта на незаконнородения! Да, незаконнороденият, който ни грабна трупа на Гримани и който знае всичко!
После очите му приеха едно особено изражение.
— Горко му! — извика той. — Ах, виждате ли там долу! Виждате ли тази сянка? Това е моят баща, когото вие, Зиани и Малатеста, вързахте през фаталната нощ, когото Дандоло и Контарини нападнаха, когото Фоскари, Тадео Моро и Бордоне въвлякоха насила в подземния затвор.
В своя делириум Луиджи се люлееше. Погледът му бе вторачен в ъгъла на стаята, където му се струваше, че вижда ужасно видение.
Сабята се изплъзна от ръцете му и падна с шум върху пода.
Като че ли опиумът бе започнал да действа, дожът изглежда, че бе загубил съзнание.
Но Виторио, когото пророческите думи на дожа бяха накарали да затрепери, се спусна бързо към него и го повлече до спалнята.
Там постави болния върху меките копринени постели. Дожът бе в състояние, близко до смъртта.
Великият инквизитор застана няколко минути прав до спящия и го наблюдава внимателно.
Когато се увери, че Луиджи Гримани е потънал задълго в мъртвешки сън, потърси една чаша, напълни я с вино, постави в нея малко от страшната отрова и остави чашата върху една малка мраморна масичка в спалнята на дожа.
После излезе от дожовия апартамент и отиде в залата на съда.
По пътя срещна във вестибюлите слугите на дожа; последните, лишени от управление, не знаеха какво да правят.
Дон Виторио им даде заповед да бдят върху болния дож и да му дадат чашата с вино, която се намира в спалнята му, щом се събуди.
Когато главният инквизитор влезе в черния салон, двамата му помощници бяха вече там, седнали на кадифените си столове.
Малко след това маскираният слуга влезе на свой ред и съобщи, че Хасан, негърът, очаква вън.
Робът влезе веднага след това. Лицето му бе мрачно, навъсено.
— Ах, нека сеньор — отвърна той на въпроса на великия инквизитор — не наказва негъра. Сазим и Хасан действаха с енергия, с решителност, обаче, Хасан носи лоша новина.
— Видяхте и проследихте скелета — каза Виторио. — Последният не би могъл да ви убегне, понеже се бе отправил по посока на арсенала; вие не можахте да направите друго, освен да го хванете! Кой се крие под тази маска?