Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Какви химери! Какви утопии! Мислите ли, че ако народът се опитва да извърши нещо, нашите войски не ще могат да го смажат?
— Не вярвам! — продължи лудият, който гледаше извънредно ясно на събитията. — Трябва да го убия. Даже, ако е нужно да го извикам на смъртен дуел. С каква цел ще се избиват масите?
„Имаше във Венеция някога един астролог, един умен човек, заклевам ви се, който предсказа всички нещастия през моето съществувание…“
„Ах, огледалото! Духът в летния палат! Полунощният призрак. Още треперя от този фатален час. О, карнавалът ще бъде залян в кръв!“
Луиджи си припомняше ужасното видение, което бе видял някога в огледалото на големия салон в палата в Гвидека.
— Уверявам ви — подзе той, — че страшната нощ е близка. — Днес имах един ужасен сън. Видях всички ви мъртви да се къпете във вашата кръв! Да, ние, всичките: Дондоло и Контарини, Карманиола и Луиджи, и другите. Ах, те са многобройни! И отмъстеният незаконнороден ще се качи на трона през пашите трупове!
— Не произнасяйте подобни думи! — извика великият инквизитор с глас, в който звучеше силен гняв. — Останете тук и очаквайте завръщането ми! Ще ви кажа дали ни застрашава опасност. Надявам се да ви донеса успокоителни новини.
— Съобщете ми само за залавянето на незаконнородения и ще бъда доволен! Останалото не ме интересува!
Великият инквизитор, отчаян от речта на дожа, бе напуснал апартамента, без да дочака Луиджи да престане да говори.
Той се срещна с великия шамбелан и му заповяда да повика веднага аптекаря Иларио Турно, когото да приеме в същия вестибюл и да очаква връщането му.
После отиде в апартаментите на дожесата.
При вида на стареца пажовете, поставени на вратите, се поклониха дълбоко.
Той премина край тях, без да им отправи пито една дума и отиде в съседната стая, където стоеше камериерката на дожесата.
Тя направи тържествен поклон пред стария благородник, когато го видя да влиза.
— Дожесата в апартамента ли си е? — попита Карманиола.
— Нейно Величество напусна палата дегизирана — отговори почтената дама. — Вярвам, че Нейно Величество е отишла при своя уважаем брат, великия капитан.
— Не сте ли приели посещението на един таен пратеник?
— Не, сеньор — отговори дамата. — Никой не е идвал, освен една страшна маска, която беше тук преди около един час.
— Страшна маска ли казваш?
— Ах, сеньор — каза камериерката, ужасена — аз още треперя. Нейната глава бе като мъртвешка, а тялото като скелет. Донесе за дожесата едно съобщение, което не се осмелявам да ви повторя.
— Хайде, говорете! — каза главният инквизитор. — Какво ви каза тая маска? Трябва да зная. Нужно е да бъда осведомен!
Почетната дама изпълни боязливо заповедта му.
— Понеже изисквате, сеньор — каза тя, — ще ви кажа цялата история: той се осмели да произнесе пред Нейно Величество, че падането й е близко и придружи това безочливо предсказание с разни заплахи.
При тия думи камериерката замълча.
— Защо мълчите? — запита великият инквизитор изненадан. — Аз ви заповядах да кажете всичко!
— Той заплаши дожесата със смърт и мъчение… После, когато тя зазвъни със звънчето за помощ, страшната маска избяга. Тогава дожесата изтърча при великия капитан да го информира за събитието и да го накара да пусне шпиони по следите на безочливеца.
Слушайки разказа на камериерката, великият инквизитор съставяше своя план.
— Дожесата знае ли — попита той камериерката, променяйки темата на разговора, че вие ми правите от време на време рапорти върху това, което се случва в палата?
— Не, сеньор — отговори тя. — Ако Нейно Величество би знаела това, тя без съмнение би ме уволнила.
— Е, добре, чуйте тогава това, което ви заповядам и го изпълнявайте! От днес вие ще наблюдавате внимателно всички постъпки на дожесата, ще я следите стъпка по стъпка. Ще ми правите след това обстойни доклади върху всичко, което сте видели или узнали; вие ще кажете не само какво е правила, но също кого е приела, кого е посетила, разбрахте ли ме?
Бедната жена затрепери.
— Имайте милост към мене, благородни сеньор! — извика тя. — Как мога да приема подобно нещо. Задачата, с която ме натоварихте, е пълна с опасности. Не, не мога!