Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Знайте, че когато изпълнявате мои заповеди, вие сте под моя закрила и никой няма право да ви бутне! — подзе твърдо великият инквизитор.
Но нещастната камериерка още трепереше. Тя служеше на своята господарка не само по дълг, но от преданост. Тя отказваше да я предаде.
— Желаете ли да ме послушате? Желаете ли да мълчите и да изпълните моята заповед? — подзе великият съдия със заплашителен глас.
Тя най-сетне се разколеба и се съгласи да го слуша. Зловещият старец повтори наставленията си и обеща да възнагради нейното усърдие.
— Това е държавна заповед — добави той. — Знаех, че се колебаете, понеже не си въобразявахте какви биха били последствията от един отказ…
Той не завърши фразата си, виждайки, че е отишъл твърде далеч, желаейки да напомни на своята събеседница ужасните стаи на истината.
— Ще наблюдавам всичко, до най-малките подробности — отговори тя с твърд глас.
При тия думи великият инквизитор направи прощален знак на камериерката, после се върна във вестибюла.
Дон Виторио бе чакал вече няколко минути, когато шамбеланът и Иларио Турно, отровителят на инквизицията, влязоха при него.
При вида на великия съдия, последният се поклони твърде уважително.
После, по един знак на Виторио, шамбеланът напусна апартамента и инквизиторът остана сам с аптекаря.
Виторио заговори пръв.
— Питието, което вие досега доставяхте за дожа, за да успокоите неговите кризи, е загубило първата си ефикасност. Той има нови безумни атаки.
Тогава Иларио Турно предложи увеличение на дозата, даването на едно питие с голяма сила.
— Кажете ми — подзе главният инквизитор, — знаете ли някакво средство, което да може да помогне на дожа да изпадне в непрестанен сън, един сън, подобен на смърт, някое средство, което да му попречи да мисли и да действа?
Отровителят помисли няколко мига, после предложи едно разрешение на проблема.
— Сеньор — каза той, — през време на едно пътуване в Ориента открих чудесно средство, чийто ефект отговаря на вашето желание. Тия, от които го взех, твърдят, че този, който го погълне, сънува съблазнителни неща и като че ли се пренася в друг свят.
— И когато се събужда от тия сънища? — запита обезпокоен дон Виторио.
— Само дълги часове след това, понякога даже един ден, два дни по-късно! — отговори аптекарят. — При събуждането си спящият иска да погълне нова доза от чудния прах, за да се повторят същите сънища, под чието влияние е бил.
— Този прах отрова ли е?
— Той руши малко по малко организма, душата и мозъкът първи се разрушават — подзе Иларио Турно. — Разсъдъкът изчезва малко по малко, чувствата се притъпяват!
Този отговор задоволи великия съдия.
— Тъкмо това е средството, което ми трябва — каза той.
— Как го наричате?
— Това е опиум, благородни сеньор! Днес ние ще дадем на болния една малка доза. След няколко дни ще удвоим дозата и след няколко седмици…
При тия думи Иларио Турно спря, като че ли се страхуваше от ужасното си предсказание.
— Е добре! Какво ще се случи след няколко седмици? — попита великият инквизитор нетърпеливо.
— След няколко седмици болният не ще се събужда вече от своите хубави сънища — отговори студено Иларио Турно.
После той извади от джоба си едно малко шише, което съдържаше мистериозния прах, и добави:
— Можете да сложите уговореното количество в яденето или питието, което ще взема на обеда си; нито вкусът, нито цветът могат да издадат присъствието му. Уверявам ви, че ефикасността на опиума е неотслабваща, понеже пациентът свиква така с тази отрова, че е нетърпелив да я вкуси отново.
Казвайки това, той подаде шишето на великия инквизитор. Дон Виторио му подаде в замяна кесия, пълна с пари.
— Трябва ли да ви придружа, сеньор? — попита Иларио Турно.
— Не, излишно е. Болният ви познава и ще се ужаси, виждайки ви.
— Сложете малко количество! — препоръча още веднъж отровителя преди да се оттегли. — Ако сложите много, ще заспи завинаги…
— Зная, зная. Можете да се оттеглите! Отровителят се поклони и излезе.
Виторио Карманиола се отправи към апартаментите на дожа.
Той се бе погрижил да скрие шишето в джобовете на своята жълта мантия, за да не би болният, който се разхождаше из стаята и си говореше сам, да открие истинската цел на неговото посещение.
— Ах, това сте вие, сеньор! — каза Дожът, виждайки инквизитора. — Чета по лицето ви, че не сте могли да намерите незаконнородения. Той се подиграва на вас и на мене…
— Мълчете! — извика Виторио Карманиола, побледнял от гняв.
— О, о! Как си позволявате да се обръщате така към дожа? — извика Луиджи.