Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Да започнем от възникването на мистериите — каза Томасо. — Кои са лицата, които са проникнали в позите през фамозната нощ, когато трупът на Гримани изчезна?
— Дожът… и тъмничарят!
— Дожът е луд, а тъмничарят е наш роб! Има, сигурен съм, една трета личност!…
— Как! Какво искате да кажете! — извика великият инквизитор учуден. — Мислите за дожесата ли?
Арменецът сви рамене.
— Шт! — каза той внезапно. — Виждате ли тази маска, която се отправя към нас?
— Вие искате да кажете за гръка? Но, ако не се лъжа, това е Марко! Вероятно ни търси.
— Той е действително. Носи ни, без съмнение, някое важно известие.
Едва Томасо бе произнесъл тия думи и псевдогръкът се приближи до двамата благородници и ги поздрави.
— Какво се е случило, дои Марко? — го попита Карманиола.
— Имам да ви съобщя две извънредно важни новини — отговори той. — Вече е установено, че убиецът на Пиетро не е друг, а самият Маринели. От друга страна открили са тази сутрин върху един пуст бряг на остров Сан Николо трупа на Себастиано, изчезнал напоследък безследно. Морето най-сетне е изхвърлило трупа му.
— Открили ли са върху трупа следи от насилие? — попита — неспокойно Карманиола.
— Двамата изглежда са задушени — отвърна Марко Кантарини — от ръката на незаконнородения! Защото неприемливо е двамата да се удавили случайно. Такива опитни гондолиери не падат във водата като деца.
— Този Маринели е бил значи навсякъде! — каза великият инквизитор видимо обезпокоен.
— Ние имаме сигурно доказателство за това — подзе Марко с живост. — Двамата шпиони, които се намираха на наблюдение на остров Сан Николо, направиха изчерпателен рапорт. Благодарение на тях сега имам доказателство, че Марино Маринели, поставеният вън от закона пират, е дошъл във Венеция и още се намира тук.
— Нечувано! Нечувано! — извика Виторио, който едва сдържаше изненадата си.
— Ще признаете най-сетне, че този негодник има не един съучастник в тази тълпа, с такъв добряшки и глупав вид — каза на свой ред Томасо, обръщайки се към главния инквизитор.
— Света Богородице! — произнесе старецът с нисък глас. — Този незаконнороден е сключил договор с дявола! Бъдещето е мрачно, твърде мрачно…
После добави, обръщайки се към Кантарини:
— Продължете рапорта си!
— Е добре! — подзе Марко, — щом двамата полицаи отнесли на твърда земя трупа на Себастиано, те се отправили към подземието, за което Пиетро им е говорил по-рано.
— За какво подземие се касае? — запита великият инквизитор, чиято памет отслабваше понякога. — Не се ли намира то под църквата, която е част от някогашен манастир, разрушен сега?
Марко опроверга мнението на Виторио и му разказа, че въпросното подземие е самата изба на вилата на Маринели.
— Там — продължи той, — двамата полицаи са намерили неопровержими доказателства за престъплението. Открили са шапката на Пиетро и една сабя, принадлежаща на незаконнородения. Това оръжие е от сребро и носи, гравирани в метала, инициали М. М.
Разговорът се бе оживил и Томасо прикани двамата си другари към благоразумие.
— Да говорим по-тихо — каза той. — Веселящите се понякога имат добри уши.
После заговориха с прикрити думи за мистерията, която забулваше изчезването на трупа на Гримани.
— Полицаите не са намерили никаква следа! — отговори Кантарини.
— Трябва да действаме без бавене! — каза Виторио, изправяйки се трескаво. — Мои уважаеми братя, идете бързо при прокурорите и натоварете ги от наше име да започнат веднага претърсвания навсякъде! Бдете тия мерки да бъдат взети и осъществени в пълна тайна!
— Вашите заповеди ще бъдат точно изпълнени, дон Виторио! — отговориха двамата инквизитори, които напуснаха шефа си и се отправиха към кулата Сан Марко.
Великият инквизитор продължи сам, погълнат от мисли.
Внезапно, една маска, облечена в широка мантия, с черна шапка, се доближи до него.
— Ей, хубаво жълто домино! — му викна непознатият. — Дай ми ръката си!
Виторио Карманиола вдигна глава, изненадан, после протегна ръката, както го изискваше обичаят през време на карнавала.
Едва бяха разменили няколко банални думи, когато старецът изведнъж се дръпна ужасен. Мистериозната маска, отстранявайки гънките на мантията, му се показа изцяло под вида на скелет.
— Един скелет! — промърмори доминото с ужас. — Един скелет на карнавала!…
— На тази земя има само палячовци! — отвърна студено непознатият. — Дай ми ръката си и погледни какво ще изрисувам в шепата ти!
Великият инквизитор послуша и протегна ръката си.
Скелетът, който носеше бели ръкавици, написа със своя показалец инициалите В. К.