Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Върна се към Дейвид Кокс… Морски пейзаж във верен тон… но без достатъчно движение. „Какво ли прави сега онзи тип? — помисли той. — Добре ще го стресна все пак.“ Видя с крайчеца на окото си, че Анет стиска писмото; очите й се движеха от единия до другия край под почернените ресници и смръщените нарисувани вежди. Захвърли го, трепна леко, усмихна се и каза:
— Отвратително!
— Съгласен — отвърна Соумс. — И унизително. Вярно ли е?
Един зъб захапа червената долна устна.
— И какво, ако е?
Безсрамница!
— Само това ли ще ми кажеш?
— Не.
— Добре, изкажи се тогава.
— Каква полза да разговаряме?
— Признаваш, значи? — запита ледено Соумс.
— Нищо не признавам. Ти си глупак, че питаш. Мъж на твоето място не бива да пита. Опасно е.
Соумс обиколи стаята, за да потисне растящия гняв.
— Помниш ли — каза той, като се спря пред нея — каква беше, когато се ожених за теб? Счетоводителка в ресторант.
— А ти помниш ли, че аз бях на половината на твоите години?
Соумс прекъсна пръв суровата среща на погледите им и се върна на Дейвид Кокс.
— Не възнамерявам да си хабя времето в приказки. Искам да прекъснеш това… приятелство. Въпросът ме интересува дотолкова, доколкото засяга Фльор.
— Ах!… Фльор!
— Да — отвърна упорито Соумс; — Фльор. Тя е толкова ваше дете, колкото и мое.
— Много любезно, че признаваш това!
— Ще изпълниш ли каквото ви казах?
— Отказвам да ти отговоря.
— Ще трябва да те принудя тогава.
Анет се усмихна.
— Не, Соумс — заяви тя. — Ти си безпомощен. Не казвай неща, за които ще съжаляваш.
Вените по челото му се издуха от гняв. Отвори уста, за да излее вълнението — и не можа. Анет продължи:
— Такива писма вече не ще има; обещавам. Това стига.
Соумс се сви. Имаше чувството, че тази жена, която заслужаваше… сам не би могъл да каже какво, се отнася с него като с дете.
— Когато двама души са се оженили и са живели като нас, Соумс, най-добре е да не се занимават един с друг. Има неща, които човек не изкарва на показ, за присмех на хората. Ти остаряваш; аз още не. А ти ме научи да бъда много практична.
Минал през всички усещания на човек, когото душат, Соумс отвърна мрачно:
— Искам да прекратиш това приятелство.
— Ако не го прекратя?
— Тогава… тогава ще те залича от завещанието си.
Думите му никак не попаднаха в целта. Анет се изсмя.
— Ти ще живееш дълго, Соумс.
— Ти… си непочтена жена — каза ненадейно Соумс.
Анет сви рамене.
— Не мисля. Вярно е, че животът с вас уби много неща в мене; но не съм непочтена. Просто съм разумна — нищо повече. А и ти ще се вразумиш, след като размислиш.
— Аз ще се срещна с тоя човек — отвърна намръщено Соумс — и ще го предупредя.
— Ставаш смешен, mon cher309! Ти не ме искаш, а доколкото искаш нещо от мен, го получаваш. И желаеш всичко друго да умре. Не признавам нищо, но нямам намерение да умирам, Соумс, на моите години; затова по-добре кротувай. Аз сама не ще допусна никакъв скандал; никакъв. Но нищо повече няма да ти кажа, каквото и да правиш.
Протегна ръка, взе от една масичка някакъв френски роман и го отвори. Соумс я наблюдаваше, онемял от напора на своите чувства. Мисълта за другия просто пробуди желание да я притежава и тази нова страна на взаимните им отношение смая човека, така малко свикнал със самовглъбяване. Без да каже нито дума повече, той тръгна за картинната галерия. Ето какво значи да се ожениш за французойка! Но все пак, без нея нямаше да я има Фльор! Тя бе изпълнила предназначението си.
„Права е — помисли той. — Нищо не мога да сторя. Не зная дори дали действително има нещо.“ Инстинктът за самосъхранение му подсказваше да спусне капака, да потуши огъня, като му отнеме въздуха. Докато човек не вярва в нещо, то не съществува.
През нощта отиде при нея. Тя го прие спокойно, сякаш нищо не се бе случило. И той се върна в стаята си със странно чувство на покой. Който не е решил да вижда, няма защо да гледа. А той не бе решил… нито щеше да реши. Нищо нямаше да спечели от подобно решение… нищо! Отвори чекмеджето, извади кърпичка, след нея и снимката на Фльор. Погледна я, после я смъкна и пред него се показа другата… някогашната снимка на Айрин. Кукумявка се обади отнякъде, докато той стоеше до прозореца, загледан в портрета. Кукумявката се обади отново, червените японски рози станаха сякаш по-ярки, отнякъде лъхна мирис на липа. Господи! Отново беше съвсем друго! Страст… спомен! Прах!
309
Драги (фр.).