Императрица Сиси

– Тя е много повече от проклета – изсмях се иронично аз. – Понятие си нямаш каква е. Препоръча ми да ви гостувам само за да ме разкара от Виена. По този начин ще има цялото влияние върху малката София. С най-голямо удоволствие би се отървала от мен напълно. Колко тъпо, че родих момиченце. Сигурно свекърва ми ме обвинява, че не съм успяла да й дам мечтания наследник.

– Сега вече прекаляваш.

– Така ли смяташ? А защо клетото мъниче се казва София? Никой не ме попита дали това име ми харесва, или не. Защо детската стая е непосредствено до покоите на ерцхерцогинята, а не до моите? Защо назначиха бавачката, дойката, камериерката и Бог знае още колко слуги, без нито веднъж да ме попитат дали одобрявам тези хора? Известно ли ти е, че тя изисква от мен да се обаждам предварително, ако пожелая да видя собственото си дете? Ужасна жена!

Този път Нене не се осмели да възрази. Изобщо никой не се осмеляваше да ми възразява, откакто дойдох в „Поси" на гости на семейството си – за първи път от близо две години. Сега бях императрицата, а не малката Сиси. Отнасяха се към мен с респект, който отчасти ми допадаше и същевременно ми се виждаше малко странен. Една императрица също може да греши и да се заблуждава, но май никой дори не го допускаше.

– Ами Франц Йозеф? – наруши бунтарските ми мисли Нене. – И той ли е ужасен?

– Не, разбира се – неволно се засмях, толкова нелеп ми се стори този въпрос. Вярно, Франц Йозеф беше послушен син на своята строга и жадна за власт майка, но въпреки това той беше мой мъж и аз не се съмнявах, че ме обича. – Направо е пощурял от щастие заради малката, а мен обсипва с подаръци и бижута. Знаеш ли, че държа ръката ми през цялото време, докато се роди София? Беше съвсем пребледнял, клетият, но не мръдна от мястото си. Понякога се чудя защо ме обича толкова.

– Нима не знаеш? – звънко се засмя Нене. – Ти си същата наивница както преди две години, Твое Императорско Височество. Защото си красива като картинка! Защото се държиш както никоя друга от нас, твоите сестри, и защото никой не може да ти устои, когато го погледнеш и му се усмихнеш. Да не би да не знаеш какво си в състояние да постигнеш с усмивката си? Виенчани сигурно са в краката ти. Портретът ти е във всички вестници, всичко живо говори само за красивата императрица във Виена.

– Точно това намирам за толкова досадно – разпалих се аз. – Не ми харесва, когато хората ме зяпат. Все ми се струва, че искат да ме обърнат с хастара навън. Знаеш ли, че дори не можем да минем през „Пратера"14 , без да се събере тълпа? Виенчани ме плашат, когато ме притесняват така, дъх не мога да си поема от тях.

Нене ме огледа изпитателно.

– Не смяташ ли, че е време да свикваш полека-лека с факта, че твоят живот представлява интерес за публиката? Сама ще си създадеш проблеми, ако непрекъснато си навиваш на пръста колко много те смущавал този интерес.

– Не мога, Нене! – само с голямата си сестра можех да съм толкова откровена. – Наистина се опитвах, но то противоречи на цялата ми душа. Всички тези хора не се интересуват истински от мен като личност. Никой не ще и да знае как се чувства Сиси, винаги нещата се въртят около императрицата.