Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Хайде да не драматизираме прекалено. Просто са ми нужни инструменти, за да продължа работата си. Пусни ме в работилницата, или както я наричате там, за да преценя как решавате проблемите си с механиката и да се заловя с оная вълшебна кутия в пустинята.
— Входът в работилницата е забранен.
— Днес прегазихме сума правила, защо да не довършим работата с още няколко? Хайде, води ме, ако обичаш.
Пазачите с неохота отвориха вратите на рафинерията пред Джейсън. То бяха тревожни погледи, то беше дрънкане на ключове! Отвътре изникна някакъв възрастен д’зертано, вонящ на петролни изпарения, който влезе в разгорещен спор с Едипон, но най-сетне волята на шефа надделя. Отново окован и пазен като опасен престъпник, Джейсън бе отведен от придружителите си с мъка на сърце в тъмната вътрешност на постройката, но онова, което видя там, силно го разочарова.
— Крайно примитивни — заключи кисело той и ритна сандъчето с ръчно изработени груби инструменти. Всичко наоколо беше сякаш от някаква неолитна машинна епоха. Дестилационната реторта бе несръчно изработена от медна ламарина. Течове имаше навсякъде, също и от запоените ръбове на ръчно изработената тръба. Повечето от инструментите бяха ковашки чукове и клещи за загряване на метални листове и оформянето им върху наковалнята. Единственото, което зарадва сърцето на Джейсън, бяха пробивният чук и стругът — те се свързваха с ремъците, задвижвани от робите. Резачката на струга бе от някакъв твърд минерал, който добре режеше кованото желязо и нисковъглеродната стомана. Още по-приятна изненада бе винторезът към главата, с него се изработваха масивните гайки и болтове, прикрепващи колелата на карото към валовете.
И по-зле можеше да бъде. Джейсън отдели настрана най-малките и най-удобни инструменти за следващата сутрин. Почти се беше стъмнило и този ден не можеше повече да се работи.
Въоръжената процесия потегли по обратния път и двама стражи го отведоха в съвсем малка стаичка, която щеше да бъде така нареченото му жилище. Тежкото резе от външната страна на вратата се хлопна и той се потърси от острата миризма на керосин, през чиито гъсти изпарения едва проникваше светлината на лампата.
Иджале се бе привела над малката нафтова печка и готвеше нещо в глинен съд. Вдигна очи и се усмихна плахо на Джейсън, после отново се обърна бързо към печката. Джейсън приближи, подуши и направи отвратена гримаса.
— Какъв пир! Супа от крено, последвана от прясно крено и салата от крено. Утре ще се погрижа да разнообразим менюто.
— Ч’ака е велик — прошепна тя, без да вдига поглед. — Ч’ака е силен…
— Името ми е Джейсън. Изгубих службата на Ч’ака, когато ми свалиха униформата.
— Джейсън е велик и силен. Той омагьосва д’зертано и ги подчинява на волята си. Неговата робиня му благодари.
Той повдигна брадичката й и при нямото покорство в очите й потрепна.
— Хайде да се откажем от тия робски истории. И двамата сме заедно в бедата и заедно ще се измъкнем от нея.
— Ние ще избягаме, знам го. Ти ще избиеш всички д’зертано, ще освободиш робите си и отново ще ни отведеш у дома — да ходим отново на походи за крено и да забравим за това ужасно място.
— На някои момичета лесно може да им се угоди. В общи линии това имах предвид, с изключение на обстоятелството, че щом избягаме оттук, ще тръгнем в съвсем друга посока, колкото може по-далеч от твоята креноядна пасмина.
Иджале го слушаше внимателно, като с едната ръка бъркаше супата, а с другата се чешеше яростно. Джейсън установи, че и той също се чеше, а от разранената му кожа се виждаше, че го е правил доста усърдно, откакто се озова на тази негостоприемна планета.
— А, всичко си има граници! — избухна той и взе да думка по вратата. — Това място наистина е далечен отзвук от цивилизацията, каквато я познавам аз, но не виждам причина да не получим всичките възможни удобства. — От външната страна на вратата затракаха вериги и резета, тя се открехна и Нарсизи подаде печалната си физиономия.
— Защо крещиш? Какво има?
— Трябва ми вода. В изобилие.
— Че ти имаш вода колкото щеш — рече учуден Нарсизи и посочи каменната делва в ъгъла. — Ще ти стигне за няколко дни.
— По твоите стандарти, приятелче, не по моите. Нужно ми е голямо количество, поне десет пъти по толкова, още сега. И сапун, ако се намира такъв във варварската ви страна.