Войната срещу рулите [bg]

Една боязлива мисъл докосна съзнанието му — отчасти боязлива, отчасти любопитна, но най-вече наивна. За момент, полубуден, той си помисли, че това е негово собствено усещане.

Отне му само миг да отхвърли това предположение и се стресна, когато установи, че става дума за чуждо умствено натрапване. Отвори очи.

Един елен хрупаше оскъдните туфи кафява трева, които бе разровил на склона под него. Въртеше очи и излъчваше смесица от копнеж за храна и страх.

Храна? С жадни очи изуолът започна да изучава съществото и да оценява шансовете си да го убие. Снегът между тях варираше по дълбочина и твърдост, значи стремителността на атаката трябваше да дойде от началния му скок. Изуолът изтегли внимателно крака изпод тялото си, потърси по-здрава опора и се напрегна…

Месото ставаше за ядене, но не му хареса. Той гълташе бързо и на няколко пъти зарови муцуна в снега, та ледената влага да изплакне вкуса и дъха на кръвта. Плакнеше за пореден път устата си, когато в неподвижния въздух се раздаде някакъв звук.

Животински лай!

Идваше от много далеч, но в него имаше и слаб оттенък на мисъл, човешка мисъл, човешко намерение. Обезпокоен, изуолът се досети, че това са ловджийските кучета и че преследването е започнало.

Скочи на ръба, откъдето се откриваше по-добра гледка. Изправи се на задните си крака и протегна шия. От тази височина можеше да види на известно разстояние в долината собствените си дири от нощес. Пътят, който беше следвал, личеше ясно в снега. Не можеше да бъде сбъркан. Дори беше съвсем лесен за намиране. Той се поколеба за миг, после понечи да хукне, но внезапно по снега премина някаква сянка.

Изуолът замръзна. Момент по-късно съзря въздушната машина на по-малко от четвърт миля вдясно. Тя се спусна в долината на около миля от него, близо до оставената следа. От едната й страна се появи отвор и оттам изскочиха пет животни, които бързо се впуснаха във всички посоки. Сигурно това бяха кучетата. Тяхното нетърпение се чувстваше ясно във възбуденото им скимтене. Едно от тях намери следата му и залая. Минута по-късно и петте хукнаха към него през снега.

Прииска му се да побегне, накъдето му видят очите, но след кратък размисъл се закатери по скалистия ръб към планините, далеч от изгряващото слънце. Не беше лесно и докато вървеше с неуверени стъпки — ту тичешком, ту с бавни крачки, ту внимателно прескачайки опасни пукнатини — изуолът имаше неприятното чувство, че кучетата тичат право към него. Или че всеки момент техните господари, хората, ще се извисят над главата му и ще го застрелят. В съзнанието си видя втора въздушна машина да взима други кучета по-назад по следата и да ги пренася по-напред до нова, по-близка до него точка.