Вълкът през зимата [bg]

- Приятели ли бяхте?

Той кимна над чашата.

- Джуд имаше ли много приятели?

Шейки остави чашата и изтри уста с гърба на ръката си.

- Не. Държеше повечето хора на разстояние.

- Но не и теб.

- Да.

Смених темата. Не беше моя работа.

- Кога за последен път го видя жив?

- Един-два дни преди да го намерят в онова мазе. Помагах му в събирането.

- Събирането ли?

- На парите. Искаше да му върнат заемите, които бе давал, и поиска помощ от мен. Всички знаеха, че с него сме близки, и ако кажех, че работя за него, никой нямаше да се усъмни, че лъжа. Той ми написа всичко на хартия. Когато намирах някого, задрасквах името в списъка и записвах колко ми е дал.

Той бръкна в един от джобовете си и извади лист хартия, който разгъна внимателно и сложи пред мен. На него имаше списък с имена, изписани четливо с молив. До повечето от тях, със значително по-разкривен почерк, бяха надраскани цифри: обикновено два долара и никога повече от това.

- Понякога отивах при някои, след като той ги бе посетил и тези хора може би вече се бяха разплатили, а може би не. Но Джуд бе отстъпчив човек. Вярваше на всяка история за лош късмет, защото си беше такъв. Колкото до мен, аз знаех, че някои от тях лъжат. И докато са живи, ще лъжат. Гледах да ги накарам да си платят, ако могат.

Взех листа и събрах набързо цифрите. Сумата не излезе много голяма: 100 долара, плюс или минус цент-два. Тогава си дадох сметка, че макар и за мен да не бяха много пари, 100 долара можеха да станат причина човек да бъде размазан от бой, ако попадне в лоша компания. Можеше да са достатъчни дори за да бъде убит.

- За какво му трябваха тези пари? - попитах.

- Той търсеше дъщеря си. Каза ми, че е била наркоманка, но вече влизала в правия път. Последното, което научил за нея, било, че е отишла в Бангор да търси работа и изглежда, била намерила. Мисля, че...

Той замълча.

- Продължавай.

- Мисля, че е дошла тук, защото е искала да бъде близо до него, но не чак толкова, че съвсем да го улесни - каза Шейки. - Искала е той да дойде и да я намери. Джуд беше изоставил майка ѝ и нея преди доста време и знаеше, че момичето обвинява него за всичко, което се е объркало в живота му след това. Била му е ядосана. Дори може би го е мразела, но когато става дума за кръвна връзка, любовта и омразата не се различават особено или се смесват дотолкова, че не можеш да различиш едното от другото. Предполагам, че е мислил да се премести в Бангор и да сложи край на това. Но Джуд не харесваше Бангор. Там не е както тук. Изтръгнаха сърцето на този град, когато построиха мола, и той никога повече не се съвзе, за разлика от Портланд. Не е добро място и за бездомните - по-лошо е, отколкото тук. Но Джуд искаше да се реваншира на момичето за онова, което му е причинил, а не можеше да го стори от Портланд.