Скрутатор [bg]

— Каквото и да правят, решени са да го довършат — каза Иризис. — Дай да погледна ръката ти.

— Не е нищо сериозно. — Той разкъса ръкава, за да покаже разрези, простиращи се от китката до рамото. — Но боли.

— Обзалагам се. Ами другата рана?

Флангърс я погледна засрамено.

— Нищо работа.

— Тогава защо накуцваш? Обърни се.

Дъното на панталоните му бе разкъсано. Четири прореза разсичаха дясната буза. Два от тях продължаваха и върху съседната.

— Трябва ти… — поде тя.

— Ехей! — разнесе се гласът на някакъв войник.

— Насам! — ревна Флангърс.

Младият Ивар и останалите ратници дотичаха, следвани от тъмнокож мъж, когото Иризис не беше… да, беше виждала. Това бе Ейрин Мас, шпионинът на Флид, прикрит зад поредната си дегизировка. И то майсторска: този път осведомителят бе изменил и телосложението си. Бе със сходен ръст, но със стройно, жилаво тяло. Очите му бяха тъмнокафяви.

— Какво стана? — попита Фин-Мах.

— Открихме плътоформираните им създания, поне пет помещения — каза Иризис. — Всички създания в първите три стаи бяха мъртви или умираха. В четвъртата се натъкнахме на женска, която избиваше останалите. Тя ни нападна и едва не ни уби. А после изникнаха още двама лиринкси. Флангърс успя да убие женската, а другите двама не ни нападнаха, защото бяха заети да избиват останалите създания.

— Не искат някое от тях да попадне в ръцете ни — рече перквизитор Фин-Мах. — Което прави успеха ни още по-наложителен.

— Какво правиш тук? — обърна се Иризис към Мас. Той вонеше на земен дим.

— Скрутаторска работа. — Осведомителят изглеждаше объркан. За пръв път Иризис го виждаше да показва емоции.

— Същото се отнася и за нас. Нужна ни е помощ.

— В борбата някои от клетките се отвориха — обърна се Иризис към Фин-Мах — и няколко от животните избягаха. Ако нападнем внезапно, може да надвием лиринксите и да заловим едно от зверчетата.

— Докато разбием вратата, елементът на изненада ще е изчезнал.

— Особено след като те я барикадираха — добави Флангърс.

— Но — продължи Фин-Мах, замислено допряла пръсти — ако разруша вратата с Изкуството… Да, това ще направя. Отдръпнете се.

— Възловата точка угасна — напомни ѝ Иризис.

— Артефактите, съхраняващи енергия, все още работят, макар че не ми се иска да похабявам един. Запушете си ушите.

Фин-Мах сама последва съвета си, като пъхна две запушалки. Сетне разкопча един от джобовете си, за да измъкне нещо малко и лъскаво. Тя го потри между ръцете си, сякаш да го загрее, обгърна го хлабаво с пръсти и високо повдигна ръка. Протегнатият крайник затрепери, лицето ѝ почервеня. Острие от суров звук полетя измежду пръстите ѝ. Разсеченият въздух блесна пред него. Вратата избухна. Фин-Мах отхвърча назад и се приземи по гръб.

Дори и през притиснатите си длани Иризис долови част от звука. Тя бе приклекнала и свела глава. Застаналият до нея Флангърс изсумтя като блъснат в стомаха.