Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 277
Перейти на страницу:

Това за малко не докара гибелта ѝ. Тя бе застинала, ужасена, че създанието ще оживее и ще я разкъса на две. Но то не оживя. В последния момент Юлия събра достатъчно смелост, за да пресече оставащия път до кланкера. Пролази вътре, затвори очи и започна да се моли.

Лиринкският грохот профуча край нея, разлюлявайки отломъка. Металната снага проскърца. Юлия изтръпна и се сви на още по-малко кълбо, знаейки, че ноктестите са способни да я открият и по миризмата.

И последният лиринкс се отдалечи, накуцващ. Юлия все още не помръдваше. Тя отвори очи едва когато тътнежът отмря в далечината.

Въздухоплавите все още насочваха сияйния си лъч. Бременната жена се отправи към вътрешността на кланкера, за да потърси храна и вода. Откри единствено кръвта, заляла пода. От миризмата едва не ѝ прилоша.

Юлия се скри в малък отрязък сянка, местейки се едновременно с нея и слънцето. Към средата на следобеда стана ясно, че враговете изоставят Снизорт. Но тя все така не знаеше какво да прави. Опитът я бе научил, че на малцина може да се има доверие. Само че не можеше да живее и сама. До този момент други ѝ бяха осигурявали храна, подслон и дрехи. Със собствени усилия не би изкарала и седмица — не бе в състояние да убие някое животно, за да се нахрани с него, а дори и да притежаваше тази възможност, пак не би могла да изяде вонящото, окървавено месо.

Налагаше ѝ се да последва кланкерите и да открие начин да се прехранва, без да бъде забелязана. Макар че Юлия беше създание на нощта, свикнала да се придвижва безшумно и тайно, тази мисъл я изпълни с ужас. Да се краде от войската бе немислимо престъпление. Те щяха да я заловят и да я убият.

Но пък тя се нуждаеше от храна.

Юлия се отправи обратно към въздухоплава, за да се напие, и откри, че той е стъпкан на парчета. Огромното платнище бе изчезнало. В калта тя откри бъчва с вода, в която бе останала малко течност, и я изпи. От храната нямаше нищо.

Стъмваше се. Дребната жена се отправи към един от лагерите и безшумно го обиколи два пъти. Много пъти се приближаваше до разрушени кланкери, само че миризмата на кръв и смърт правеше непоносима мисълта за промъкване.

Ала гладът и жаждата ставаха все по-силни. Малко преди разсъмване Юлия се отправи към мъртъв войник и започна да рови из раницата му, стиснала носа си с другата ръка.

Не откри нищо за ядене или за пиене, но от следващия труп се сдоби с мях вино и торбица медени сухари. След като обърса меха поне десетина пъти и потръпна, Юлия го приближи до устните си.

Виното бе напреднало в оцетната си метаморфоза и секна дъха ѝ, а вкусът му за малко не я накара да повърне. Все пак тя отпи още една глътка, сетне напълни бузите си. Типично за военните дажби, то бе разредено, но пък до този момент Юлия не бе вкусвала алкохол.

Тя загърби трупа, захапала един от сухарите. Той се оказа много вкусен, макар и прекалено сладък. След него виното имаше още по-неприятен вкус. Юлия отново обиколи лагера. От дясната ѝ страна долитаха ругатни и плясъците на камшик. Впрегнати хора се опитваха да изтеглят кланкерите от калта. Дребната жена продължи в противоположна посока и едновременно със зората се натъкна на разрушен кланкер. Чувстваща се странно, Юлия изхихика, залитна и повърна.

Първите лъчи на слънцето болезнено се врязаха в погледа ѝ. Жената се залюля, откри пробойна в корпуса и пролази вътре. Навсякъде около нея долитаха виковете на надзирателите и стоновете на роби. Имаше една-единствена утеха — лиринксите си бяха отишли. В решетката си Юлия виждаше колоните им, изоставящи Снизорт и всичко, което те бяха създали тук.

Или не съвсем — със себе си те носеха редица странни предмети, обгърнати от съсредоточено излъчване. Те бяха защитени и Юлия не можеше да научи повече, дори и ако се опиташе. Само че тя не се опита, а подири утехата на съня.

Събуди се с отвратително главоболие, защото бе спала цяло денонощие. Слънцето грееше право върху кланкера, чиито метални пластини проскърцваха. В устата си Юлия усещаше отвратителен вкус. Беше още по-жадна, само че не можеше да понесе виното. Тя изяде още няколко сухара и изля съдържанието на меха.

Тъй като не се осмеляваше да излиза през деня, задъханата Юлия остана да лежи в кланкера чак до здрачаване. Непрекъснато отслабваше, главоболието ѝ само се усили. Бе сигурна, че ще умре.

След залеза машината се охлади бързо и Юлия, неволно прокарвайки пръсти по корпуса, установи, че той е покрит с капки влага. Тя побърза да оближе връхчетата на пръстите си. Езикът ѝ се бе напукал от суша. Дирята от капки я отведе до малка вдлъбнатина в метала, където се бяха събрали няколко глътки. След като ги пресуши, дребната жена се почувства по-силна и бе в състояние да потърси още.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)