![Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/8/skrutator-bg-download.jpg)
Скрутатор [bg]
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Кладенецът на ехото #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“ ЕООД
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:
Юлия седна на пода и започна да гризе сиренето, като същевременно се опитваше да осъзнае какво се случва около нея. С помощта на решетката си тя разбра, че сраженията са утихнали. Долитаха единствено стенанията на ранените и пропукването на огньове. Миризмата на кръв, екскременти и гниеща плът я отвращаваха.
В човешкия лагер и в този на аахимите пламтяха огньове. Сред лиринкските позиции бе тъмно — те не се нуждаеха от светлина. А в далечината Юлия можеше да види — и почувства с всичките си сетива — злото проблясване на експлодиралата възлова точка. Тя все още бе нагорещена, обградена от зловонни пари и бълваше нажежена скала по подобие на вулкан. Излъчванията бяха изчезнали, но Юлия усещаше, че там все още има нещо.
Тя отново потърси Иризис и Ксервиш Флид, но не ги откри. Имаше прекалено много мистици и устройства. Гъстото им разположение се сля в решетката ѝ. Юлия копнееше и за Ниш, но него не потърси — той не притежаваше талант за Изкуството и не би изникнал.
Но една светлинка се отличаваше веднага сред останалите. Юлия я разпозна веднага: това бе сиянието на амплимета, преплетено с друга, по-малка точка, указваща Тиан. Тъй като ги бе търсила месеци наред, дребната жена можеше да ги различи веднага.
Те не бяха далече, само че Юлия не можеше да определи посоката им. Субетерната експлозия се бе отразила на формата на матрицата.
Юлия не се чувстваше в безопасност тук, ала нямаше къде да иде. През живота си не се бе чувствала толкова изоставена. Ниш, безмълвно проплака тя. Къде си? За последно тя го бе видяла пленен от аахимите. Тогава механикът далеч не бе реагирал със същата радост. Но тя потисна тази тревога. Може би той се намираше в лагера им, обграден от онези лъскави метални конструкти? Юлия не се осмеляваше да го потърси там — предводителят на аахимите беше зъл човек, като онези, които я бяха измъчвали в детството ѝ.
Тя хапна още малко хляб, сетне заспа. Бебето леко подритваше в корема ѝ. Сраженията спряха за кратко, преди да продължат със същото ожесточение.
На сутринта сънят ѝ бе прекъснат от проблясъци, по-ярки от слънцето. Един от тях мина право през въздухоплава, осветявайки всяка частица от отломките му, включително и очилата на Юлия, отхвърчали под една пейка.
Дребната жена веднага ги сграбчи и погледна към небето. Флотилията въздухоплави бе невъзможна за пропускане. Кристалите им изникнаха ярко в решетката ѝ, идеално подредени в три редици по четири. Сред тях тя долови и още нещо. Присъствието бе слабо, указващо незначителен мистичен талант, но Юлия би го разпознала навсякъде: гнойна поквара на ум и тяло, от която я полазиха тръпки и стомахът ѝ се сви. Дребната жена не бе изпитвала това от бягството си от мината. Това бе човекът, от когото тя се страхуваше най-много — Джал-Ниш Хлар.
Юлия отново опита да изключи сетивата си, но този път те отказваха да ѝ се подчиняват, вкочанени от страха да остане безпомощна. Тя се сви в каютата, затвори вратата и започна да струпва чували и бъчви. Вътре нямаше прозорци и бе задушно — прекалено задушно — и макар че бе мрачно, като никога тъмнината не я успокои.
Дребната жена затвори очи, но яркият лъч отново премина над въздухоплава и протегна яростта си до нея през малка цепнатина в стената. И тук Юлия не беше в безопасност. Тя притисна ръце над очилата си, а земята започна да се тресе, блъскана от стотици тежки лапи. Ноктестите се бяха раздвижили. Ако се отправеха насам, някой от тях щеше да я погълне на няколко смилащи костите залъка.
Юлия разчисти вратата и плахо се огледа. Нов изблик светлина долетя откъм небето. Разнесе се оглушителен вой и жената видя враговете да се разбягват. Орда от тях се отправи директно към въздухоплава. В паниката си създанията с лекота щяха да стъпчат крехката машина.
Недалеч лежеше рухнал и разкъсан кланкер. Той предоставяше по-добра защита, тъй като на скотовете щеше да им се наложи да го заобикалят. Приведена, Юлия се измъкна от въздухоплава и се затича. По средата на пътя тя се натъкна на мъртъв ноктест, легнал в хлътнатина. Жената застина, вторачена в огромното туловище. Очите му сякаш гледаха право в нея.