Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скрутатор [bg]
Скрутатор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скрутатор [bg]

Электронная книга - «Скрутатор [bg]». Краткое содержание книги:

Останали без захранване, човешките кланкери и аахимските конструкти са безполезни. Битката е изгубена. Купища лиринкси изскачат от недрата на Снизорт, подготвяйки се да нанесат съкрушителен удар върху съюзниците. Осакатялата Тиан е пленена от Витис, решен да измъкне нейните геомантични тайни на всякяа цена. Заради провалите си Ниш бива низвергнат и обявен за предател, а Иризис, обвинена в измяна, е принудена да бяга, за да спаси живота си. Съдбата на човечеството е пряко обвързана с оцеляването на един стар хитрец - скрутатор Ксервиш Флид. Но Флид бива обвинен за снизортския провал. Неговият най-голям враг, председателят Гор, го е прогонил от Съвета. Като наказание за некадърността си бившият скрутатор е осъден да изкара остатъка от живота си в робство и да тегли затъналите в калта кланкери, сокато сърцето му не се пръсне под напрежението. Успели да избягат от робство, Ксервиш Флид и механикът Ниш се намират пред амбициозна задача: да свалят покварения Съвет на скрутаторите и стоящия зад него Нуминатор, отговорни за проточилата се война. Но преди това двамата трабвя да се уверят, че е останало човечество, в чието име да въстанат. Ако Джал-Ниш Хлар успее да осъществи безумния си план за атака срещу лиринксите, човешките сили ще понесат съкрушително поражение, което би положило началото на края за Сантенар. Председателят на Гор не е от хората, които забравят враговете си. Под негово ръководство бива подготвян мащабен проект, целящ да унищожи ренегата Флид и всичките му съзаклятници. Помага му Юлия, разкъсана между пленилата я мистична принуда и желанието да накара Ниш да си плати. Приготовленията на Съвета срещу предателя далеч надхвърлят вниманието, насочено към войната. Лиринксите са изключително доволни от това развитие: те са съсредоточили проучванията си над тайно оръжие, способно да контролира полето по съвсем нов начин. Неволен помощник в това им начинание е тетрархът Гилаелит, който, изцяло отдаден на работата си, дори не осъзнава, че планетните му изследвания съдържат потенциала за разрушаването на света. Тиан притежава знание, което би могло да промени всичко. Но тя е прекалено заета с опитите си да се спаси от гнева на аахимите и най-вече Витис...
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 277
Перейти на страницу:

Острите ѝ сетива ѝ позволяваха да надуши водата дори и сред зловонието на изгаряните тела и онези, които все още се разлагаха. Тя откри кратунка, напи се и се върна обратно в скривалището. Сънят представляваше единственото ѝ убежище от смрадта. На следващото утро Юлия допи водата и излезе. Нещо се бе променило.

Наоколо всичко бе тихо. Робите бяха извлекли и последните непокътнати кланкери и сега се отправяха към границите на най-близкото излъчване. Юлия бе останала сама сред мъртъвците.

Тя следваше колоната машини в продължение на дни, спейки из хралупи по светло, промъквайки се в края на редицата нощем. Прехранваше се с нищожните остатъци, които задигаше. Не знаеше какво друго да стори.

Преживяването беше отвратително. На няколко пъти тя зърваше отвратителния еднорък мъж с платинената маска, след което образът му отказваше да напусне решетката ѝ. А вонята на осемдесет хиляди немити тела се долавяше дори и от половин левга, принуждаваща Юлия да запушва носа си. И с течение на времето смрадта се усилваше.

Една нощ тя не можа да намери нищо за ядене в крайните редици и бе принудена от глада да се прокрадне към тихите места от предната част на процесията.

Това бе най-дръзновеното нещо, което малката Юлия някога бе опитвала. Целият ѝ живот бе прекаран в страх от хората и техните наказания. Сега тя бе принудена да краде, за да не умре от глад.

Дребната жена се прокрадваше напред, оглеждайки се за Джал-Ниш. За щастие той се намираше далече. Лек ветрец отнасяше вонята далеч от нея и ѝ позволи да свали запушалките от носа си: обонянието бе най-силното ѝ сетиво и в случая щеше да ѝ послужи.

Колоната беше утихнала — робите се възползваха от кратката си почивка, която щеше да приключи още преди зората. Бърза, безшумна, Юлия се прокрадваше напред. Леко изменение на вятъра донесе миризма от лагерните пещи — пресен хляб. Петстотин пекари не бяха мигвали цяла нощ, за да осигурят закуската.

Облизвайки се, Юлия се огледа. Колите на пекарите и подвижните им фурни бяха добре осветени и още по-добре пазени — нямаше шанс да открадне нещо там. Тя продължи напред, оглеждайки се за нещо, което да задигне. Трябваше да стори това тайно, ако я видеха, нямаше да ѝ позволят да избяга.

Вятърът отново промени посоката си, долитайки откъм челото на колоната. Хилядите потни тела не можеха да скрият оттенъка на познатата миризма. Очите на Юлия се навлажниха. Тя повдигна глава и подуши въздуха. Да, ето го отново. Разпознаването бе последвано от изблик на желание, наострил зърната ѝ.

Ниш! Обичният ѝ Ниш, който се бе отнасял с такава загриженост към нея. Ако успееше да го достигне, най-сетне щеше да бъде в безопасност.

Осем

При вида на новите лиринкси Иризис не можа да сдържи писъка си. Премятайки се назад по начин, който не би сметнала за възможен, тя побягна обратно, очаквайки да се натъкне на мъртвия Флангърс.

Но той яростно размахваше меча със здравата си ръка, борещ се за живота си. Женската се движеше бавно, сред огънатите ѝ люспи все още бликаше кръв. Само че и един удар на мощните лапи стигаше, за да докара нечия смърт.

Флангърс атакува, но ударът му пропусна. Женската замахна първо с едната си ръка, сетне с другата. Ударите разкъсаха униформата. Войникът залитна, подхлъзна се в кръвта и рухна на едно коляно.

Все още тичащата Иризис реагира инстинктивно. Тя скочи високо във въздуха, приземи се върху гърба на женската, сграбчи гребена ѝ и с все сила стовари коляното си в основата на черепа. Създанието тръсна глава и с лявата си ръка посегна да се отърси.

Окървавените нокти прелетяха на косъм от лицето на Иризис. Все още вкопчена с колене, занаятчията удари създанието по главата. Женската изглеждаше замаяна от удара, затова Иризис опита да бръкне в очите ѝ.

Флангърс отскочи като изстрелян от катапулт. Мечът му се стрелна между коленете на Иризис, откри цепката между люспите и се вряза във врата на женската. Русата жена не успя да се отдели навреме и падна едновременно с лиринкса. Но веднага се претърколи и се озова на крака, протегнала меч.

Останалите двама лиринкси поспряха, но не за дълго. Иризис остана на място, изтощена. Флангърс я сграбчи за ръката и я тласна встрани.

— Мини през вратата зад мен.

Въпросната врата се намираше само на няколко крачки от Иризис, която не я бе забелязала преди. Тя размаха оръжие, а войникът отвори вратата. След като Флангърс с ритник затръшна вратата, двамата се затичаха през овалния проход. По средата на пътя Иризис се обърна.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 277
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)