Скрутатор [bg]

Девет

Бяха тичали до изнемога, когато Иризис осъзна, че зад нея търчи единствено Мирум. Дори и не бе усетила кога Ивар е изостанал и е бил убит. Тя обърса насълзеното си око. Той бе още момче, изпълнявало дълга си.

Мирум бе почервенял и пъхтеше под тежестта на раницата си.

— Не разбирам защо още се мъчиш с този товар — каза Иризис.

— Ще се справя — промълви той. — Нужен ми е. Освен това ми се струва, че се измъкнахме.

Иризис се съмняваше.

— Трябва да сме прекосили поне левга, Фин-Мах. Сигурна ли сте, че това е правилният път?

Другата жена отбягваше погледа ѝ, загледана в трите прохода пред тях.

— По права линия — продължи Иризис — вече би трябвало да сме прекосили целия Снизорт.

Фин-Мах се консултира с малкия предмет в ръката си.

— Ще поемем надясно.

— Вие изобщо не ни водите към изхода! — яростно каза Иризис. — Отвеждате ни навътре.

Перквизиторът се отправи към десния тунел.

— Налага се да заобиколим — неубедително каза Фин-Мах. — В тунелите, заобикалящи Голямата сълзевина, има пожар.

Иризис я последва, без да спира да поглежда назад. Тя точно бе подминала някаква ниша в стената, когато от въпросния отвор нещо изникна зад тях. Със сепнат вик високата жена отскочи и изтегли меча си — изникналото създание приличаше на дребен безкрил лиринкс.

— Насам — заяви съществото, използвайки гласа на Ейрин Мас.

Дегизировката бе брилянтна. От разстояние дори и лиринкс би се заблудил. Мас бе същински гений. Как съумяваше да твори подобни чудеса единствено с помощта на малката си раница?

— Открих го — продължи той, обръщайки се към Фин-Мах. — Тунелът бе рухнал и очевидно те са смятали, че е било прекалено дълбоко заровено.

Осведомителят все още изглеждаше объркан.

— За какво става въпрос? — попита Иризис. Какво ставаше?

Мас не отговори, а ги поведе край едно разклонение и надолу по тунел, обсипан с отломки.

— Внимавайте, тук подът е хлътнал.

Един участък от тунела бе потънал, подобно на резен от кухо руло. Иризис се спусна на първото стъпало, преодоля и второто, но третият къс бе потънал много дълбоко. Единствено отвор с размерите на голямо буре пиво го свързваше с пространството отвъд. По стените на дупката личаха следи от нокти, несъмнено от опитвали се да преминат лиринкси.

Иризис се поколеба. Не само можеше да заседне…

— Ако скалата се раздвижи отново, докато прекосяваме, ще ни среже като червеи.

— Вече преминах — увери я Мас. — Не е по-опасно от всяко друго място в Снизорт.

— Колко успокояващо!

Флангърс се промуши първи, сумтейки от усилие. Краката му се размахваха във въздуха. Внезапно той извика и изчезна отвъд. Фин-Мах отскочи, стиснала нож. Иризис изтегли меча си, макар че в толкова тясно пространство той нямаше да ѝ е от полза.