Скрутатор [bg]

Той ѝ се усмихна, отдаде чест с лявата си ръка и пое напред. Перквизиторът го последва. Колоната довършваха Иризис, Мирум, останалите четирима войници и капитанът.

Погледът на Фин-Мах бе залепнал за белязаните задни части на войника, които бяха стегнати, оформени и се движеха красиво в такт със стъпките му. Самата Иризис също се улови, че се е загледала. Веднъж втренчена, ѝ беше трудно да откъсне поглед. Беше трудно и да не си го представи като партньор. До този момент не бе спала с войник, а единствено с мъже от фабриката. И с Флид. Интересно дали Фин-Мах си мислеше същото. Бе трудно да се определи — тя не изразяваше нищо.

Фин-Мах бе дребна, но тичаше изненадващо бързо. Дори дългите крака на Иризис не смогваха да поддържат темпото. Войниците също се измъчваха, само че те носеха брони и раници.

Зад тях меч издрънча върху нещо твърдо. Разнесе се вик, последван от рухването на тяло. Звукът почти се изгуби в трополенето на краката им.

Първият убит, помисли си Иризис. Може би капитанът, настоял да получи писмена заповед. Голяма полза бе получил от нея…

С какво тази мисия бе толкова важна? Дали при отдалечаването си Фин-Мах се бе надявала да открие живо зверче, или бе търсила нещо съвсем друго? Иризис не си въобразяваше, че някога ще узнае. Всички представители в йерархията на шпионското призвание — от осведомител до скрутатор — бяха изключително мълчаливи, но Фин-Мах постигаше безпрецедентен връх в това отношение. Освен това тя си имаше причина да не се доверява на Иризис.

Иризис долови миризмата на дим — задушаващата воня на горящ асфалт. Изглежда експлозията, последвала разрушаването на възлопресушителя, бе втечнила скалата.

След писък тропотът на ботуши зад нея затихна с един чифт. Нападението в гръб, изсред мрака, бе тъкмо по вкуса на лиринксите. Но хората на перквизитора не разполагаха с копия или арбалети, освен това не се осмеляваха да спрат, за да се сражават — тунелът беше прекалено тесен. Оставаше им единствено да тичат.

Третият войник рухна без звук — за гибелта му ги уведоми поредното изчезване на стъпки.

— Вече изгубихме трима — каза Иризис. — Трябва да спрем.

Задавен вик. Четирима.

Фин-Мах погледна през рамо. Самообладанието бе започнало да я напуска — в очите ѝ Иризис различи паника.

— Не можем да си го позволим.

— Не можем да си позволим да губим още хора — рече Иризис.

Фин-Мах се обърна към Флангърс. Той не носеше броня и раница и бе започнал да набира преднина, дори и ранен.

— По-бавно, войнико.

Оставащите двама ратници ги настигнаха. Мирум все още се усмихваше, макар и леко пресилено. Очите на младия Ивар бяха ококорени от ужас.

— Изпълни дълга си като мъж, хлапе.

Ивар тичешком кимна. Мирум го избута напред и зае неговото място най-отзад.

Но той не е мъж, помисли си Иризис. Той е още момче. Що за чудовища сме, за да изискваме подобни жертви от деца? И в същото време тя се радваше, че той стои между нея и лиринксите. Още няколко безценни мига живот.