Адвокат за милиони [bg]

Натисна звънеца и зачака. Вратата се отвори и на прага се показа едно момче по пижама.

— Здравейте — каза то. Имаше черна коса и смугла кожа — много по-тъмна от тази на Санчес. Очите му светеха и бяха изпълнени с доверчивост. Едва ли беше на повече от шест години.

— Здравей — отвърна Стоун. — Може би съм сбъркал адреса. Търся детектив Санчес.

— Мамо! — провикна се детето. — Тук е — добави. — Аз съм Карлос и съм болен от грип.

— Карлос, връщай се веднага в леглото! — Гласът на Санчес не можеше да се сбърка с друг, макар и тонът да беше по-мек от този, с който беше свикнал Стоун.

Миг по-късно Санчес застана пред Стоун. Беше с памучен панталон и широка блуза. Едва я позна. Обикновено носеше косата си прибрана назад, което придаваше на лицето й суров и сърдит вид. Чувството се усилваше от намръщения й поглед, с който тя сякаш демонстрираше обидата си от целия свят. Сега косата й беше разпусната, а лицето й излъчваше спокойствие. Приличаше не на сърдито ченге, а на красива и привлекателна жена на средна възраст.

Щом видя кой е дошъл, изражението й моментално се промени. Пред очите му се превърна в същата онази сърдита жена, която познаваше от работата.

— Какво правиш тук, по дяволите, Стоун?

— Чух, че си болна. Донесох ти пилешка супа.

Момчето, което беше изчезнало за малко някъде из къщата, сега стоеше зад Санчес.

— Не обичам пилешка супа — каза то.

— Казах ти да се върнеш в леглото — обърна се тя към него.

— Оф, мамо! — измърмори недоволно то и отново изчезна навътре.

Санчес отново насочи вниманието си към партньора си.

— Това е моята лична и неприкосновена територия — каза тя. — Не искам да идваш тук.

Той не помръдна.

— Трябва да поговорим — рече.