Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Без да говорят, те пресякоха улицата и влязоха в първия магазин, изпречил се на пътя им.
Грейс се огледа наоколо и когато видя надписа „Мъжко облекло“, се насочи натам.
— Е, какъв стил предпочиташ? — попита тя, спирайки се пред изложените дънки.
— За онова, което имам наум, голотата е най-подходяща.
Грейс извъртя очи нагоре.
— Опитваш се да ме шокираш, нали?
— Може би. Трябва да призная, че доста ми харесва, когато се изчервяваш.
И той пристъпи към нея.
Грейс отстъпи назад, оставяйки щанда с прилежно сгънатите дънки между тях.
— Мисля, че докато си тук, ще ти трябват поне три чифта.
Джулиън въздъхна и сведе очи към панталоните.
— Защо да се хабим, когато само след няколко седмици ще си тръгна?
Грейс го изгледа сърдито.
— По дяволите, Джулиън! — сопна се тя подразнено. — Държиш се така, сякаш при предишните ти прераждания изобщо не са ти давали дрехи.
— Не са.
Грейс се вцепени от глухия му, безизразен тон. Както и от значението на думите му.
После го изгледа скептично.
— Да не искаш да ми кажеш, че през последните две хиляди години никой не си е правил труда да те облече?
— Само два пъти — отвърна той с все същия безстрастен тон. — Веднъж в Англия, през периода на Регентството, когато по време на една снежна буря жената, която ме беше призовала, ме наметна с розов халат с волани и ме изтика на балкона, за да не ме открие мъжът й. А другият път е прекалено унизителен, за да ти го разкажа.
— Много смешно, няма що. Със сигурност знам, че никоя жена не би държала един мъж чисто гол в продължение на цял месец.
— Погледни ме, Грейс — каза Джулиън и разпери ръце, показвайки коравото си, съблазнително тяло. — Аз съм сексуален роб. На никого преди теб не е хрумвало, че може да ми трябват дрехи, за да изпълнявам задълженията си.
Разгорещеният му поглед прикова нейния, ала онова, от което наистина я заболя, бе страданието в тези наситеносини очи, което той отчаяно се опитваше да скрие. Страдание, което я трогна дълбоко.
— Уверявам те — каза тихо Джулиън, — щом веднъж проникна в тях, те правят всичко възможно да ме задържат там. Веднъж през Средните векове, една жена се залости в спалнята си, казвайки на всички, че е болна от чума.
Грейс извърна очи, жегната от неговите думи. Онова, което той описваше, беше невъобразимо и все пак изражението му красноречиво говореше, че въобще не преувеличава.
Грейс дори не бе в състояние да си представи униженията, на които трябва да го бяха подлагали през вековете. Мили Боже, та хората се отнасяха с животните по-добре, отколкото онова, което Джулиън описваше.
— Значи са те призовавали и въпреки това никоя от тях не се е сетила да ти даде дрехи, нито е разговаряла с теб?
— Мечтата на всеки мъж, нали? Да има в краката си милиони жени, които не искат никакво обвързване и никакви обещания. Жени, които искат единствено тялото му и няколкото седмици на удоволствия, които той може да им дари.
Насмешливите думи не можеха да скрият жлъчните нотки в гласа му.
Това може и да бе мечтата на много други мъже, но не и неговата, почувства Грейс извън всякакво съмнение.
— Е — каза тя, връщайки се към дънките, — аз не съм като тях, а ти ще трябва да обличаш нещо, когато излизаме заедно.
Гневът, припламнал внезапно в очите му, бе толкова застрашителен, че Грейс неволно направи крачка назад.
— Не бях прокълнат, за да бъда излаган на показ, Грейс. Тук съм само и единствено заради теб.
Колко прекрасно звучеше. Ала тя нямаше намерение да се хване толкова лесно. Не можеше да използва друго човешко същество по начина, който той й бе описал. Беше нередно и тя никога нямаше да си прости, ако се отнесеше така с него.
— Независимо от това — отсече тя решително, — искам да излизаме навън. Така че ще имаш нужда от дрехи.
И тя започна да тършува из купчинките с дънки.
Джулиън потъна в мълчание.
Грейс вдигна очи и видя, че по лицето му се бе изписало мрачно, сърдито изражение.
— Какво?
— Какво какво? — сопна се той в отговор.
— Няма значение. Е, да видим кой чифт ще ти пасне най-добре.
И като сграбчи няколко различни номера, тя му ги подаде. От начина, по който той реагира, човек можеше да си помисли, че му подаваше купчина кучешки изпражнения.