Чернооката блондинка [bg]

— И още как.

Тя зарея поглед през прозореца и присви очи. Наистина не исках да узнавам за Манди Роджърс повече, отколкото вече знаех, за подемите и — най-вероятно — спадовете в кариерата ѝ досега. Ала въпреки това се чух да питам:

— Откъде сте, Манди?

— Аз ли? — Въпросът искрено я изненада. За кратко се обърка, а установих, че когато е объркана, престава да играе. Най-неочаквано доби колеблив, неуверен и малко разтревожен вид. — Родена съм в Хоуп Спрингс, Айова. Сигурно никога не сте ходили там. Никой не ходи. Хоуп Спрингс е от местата, които хората напускат.

Младият келнер се върна с кафето ми. Отново огледа Манди, която му отвърна с разсеяна усмивка. Продължаваше да си мисли за Хоуп Спрингс и за всичко — или пък за нищото, — което е оставила там.

— Как научихте за смъртта на Нико? — попитах.

Тя се позамисли, после поклати глава.

— Знаете ли, не помня. Не е ли странно? Сигурно хората в студията са обсъждали случилото се. Някой трябва да ми е казал.

Отместих поглед към прозореца. Синьото птиче отново литна нагоре към палмата. Когато кацна на клонката, вече не го виждах, скри се в сенките между листата. Ето това е щастие — сега си тук, после те няма. Поне дъждът намаляваше.

Манди отново отпи от кока-колата си. Почти празната бутилка изгъргори и Манди ме стрелна с поглед, опасявайки се да не е предизвикала смеха ми.

— Виждали ли те някои от приятелите на Нико? — попитах. — Или може би гаджето му?

— О, той имаше много гаджета — нададе тя кратък звънлив смях.

— Познавате ли някоя?

— Няколко пъти съм го виждала с една жена, но според мен не му беше гадже.

— Как изглеждаше?

— Не я огледах много добре. Видях я на едно парти и двамата тъкмо си тръгваха. Втория път ги срещнах в един бар, но тогава пък аз тъкмо си тръгвах. Висока жена. С тъмна коса. И с красиво лице — голямо и ъгловато, но красиво.

— Защо смятате, че не му е била гадже?

— Не изглеждаха така. Тя всъщност не беше с него — нали разбирате? И като че ли малко приличаше на Нико, може да са били роднини, не знам. — Манди се заигра със сламката в празната бутилка от кока-кола. — Вие за някое от гаджетата му ли работите?

Запитах се какво ли ѝ беше разказал Хал за мен и за причината да търся Нико Питърсън жив или мъртъв. Аз не му бях разкрил много — то и нямаше много, — затова допуснах, че той си е измислил нещо. Такъв си е Хал. Малко е грубоват, обаче има развинтено въображение и обича да украсява скучната истина. Манди Роджърс сигурно си мислеше, че действам от името на жена, която Нико е зарязал малко преди смъртта си. Като се замисля, може би наистина беше точно така.

— Какъв беше Нико? — попитах.

— Какъв беше ли? — намръщи се Манди. Личеше си, че Питърсън е човек, за когото Манди не се е замисляла много-много до днес, нищо че ѝ беше намерил роля в „Конници на червената зора“. — Боже, не го познавах толкова добре. Беше просто човек, който опитва да се наложи. Допадаше ми, струва ми се — не в онзи смисъл, разбира се. Искам да кажа, дори не ми беше приятел, имахме само делови отношения. — Тя замълча, после добави: — Веднъж ме покани да отидем заедно в Мексико. — Отмести пог­лед и дори се поизчерви.