Чернооката блондинка [bg]

Най-сетне тя отдръпна ръката си и аз седнах на метален стол. С ъгълчето на окото си видях през прозореца как пойна птичка със синьо гръбче литва от една палма и каца върху мократа трева.

— Така, оставям ви — обади се Хал. — Манди, дръж го под око, не е толкова безобиден, колкото изглежда.

Стисна ме леко по рамото и се отдалечи.

— Много мил човек — въздъхна Манди. — Което не важи за мнозина в този бизнес.

— Сигурен съм, че е точно така, госпожице Роджърс.

— Манди — настоя тя, поклати глава срещу мен и се усмихна.

— Добре, Манди.

На масата пред нея имаше бутилка кока-кола, от която стърчеше сламка.

— Вярно ли е онова, което ми каза Хал? — попита тя. — Наистина ли сте опасен?

— Неее, аз съм слаба работа, ще видите.

— Разбрах, че сте частен детектив. Сигурно е вълнуващо.

— Направо нямам думи.

Тя ме удостои с унесената си усмивка, взе бутилката и смукна малко кока-кола през сламката. В този момент беше като което и да е друго хлапе, седнало пред автомат за безалкохолни напитки с бутилка газирано в ръка и потънало в мечти някой ден да стане звезда. Харесваше ми как, когато се наклони към сламката и сведе поглед, горните ѝ клепачи почти докосват плавната извивка на бузата ѝ. Запитах се до каква степен и на колко мъже в този град е задлъжняла вече.

— Нико Питърсън ви е бил агент, нали? — попитах.

Тя остави бутилката.

— Искаше да ми стане. Наистина ми намери няколко ангажимента. Участвах в „Конниците на червената зора“. Гледали и сте го?

— Още не.

— О, вече не го дават. Трябваше да участва Джоел Макрий, обаче нещо се случило и той не успя. Аз играх дъщерята на собственика на ранчото.

— Ще го гледам, когато отново го пуснат по кината.

Тя наклони глава на една страна и се усмихна.

— Много сте мил. Всички частни детективи ли са като вас?

— Не, не всички. — Предложих ѝ цигара от сребърната си табакера, но тя поклати глава и стисна устни престорено скромно. Представих си я като дъщеря на собственик на ранчо — ту изискана, ту сприхава, с карирана пола и боти с копчета и голяма панделка в косата. — Какво можете да ми кажете за господин Питърсън?

— Защо се интересувате? — Тя прехапа устната си и тръсна пухкавата си руса коса. Откакто я зърнах за пръв път преди около пет минути, вече беше опи­тала пет-шест роли: като се започне от невръстно момиченце и се стигне до ококорена сирена. Ала въпреки това си оставаше просто дете.

— Кога го видяхте за последен път?

Тя притисна показалеца си отстрани към устата, образувайки трапчинка, и изви очи нагоре към тавана. Досещах се какво пише в сценария: тя млъква замислено.