Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классические детективы » Чернооката блондинка [bg]
Чернооката блондинка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Чернооката блондинка [bg]

Электронная книга - «Чернооката блондинка [bg]». Краткое содержание книги:

Легендарният частен детектив на Реймънд Чандлър се завръща, за да разреши най-трудния случай в кариерата си! Един топъл летен ден в офиса на Филип Марлоу се появява красива и заможна блондинка с черни очи на име Клеър Кавендиш. Клеър моли Марлоу да намери бившия ѝ любовник Нико Питърсън, който е изчезнал безследно, като настоява детективът да бъде изключително дискретен, за да не я злепостави пред съпруга ѝ. На пръв поглед случаят изглежда съвсем тривиален - Питърсън е решил да прекрати връзката си с красивата блондинка и е напуснал живота ѝ, за да избегне мъчителната раздяла. Но в професията на Марлоу нещата рядко са такива, каквито изглеждат и не след дълго той се оказва въвлечен в тайния и опасен свят на най-богатите, влиятелни и безскрупулни семейства в Калифорния.
„Реймънд Чандлър се усмихва някъде… Обикнах тази книга. Сякаш в стаята неочаквано влезе стар приятел, когото смятах за мъртъв.“ Стивън Кинг
„Първокласно криминале. Бенджамин Блeк се справя изумително добре в ролята на легендарния Марлоу.“ Ню Йорк Таймс
„Блек успява да улови не само гласа на Марлоу, но и неговата душа.“ Ентъртейнмънт Уикли
„Невъобразимо забавление… «Чернооката блондинка» може да мине за новооткрит ръкопис на Чандлър в някой прашен шкаф в Ла Хоя.“ Ню Йорк Таймс Бук Ривю
„Банвил в одеждите на Чандлър е неустоим. Трудно мога да си представя някой да допълни успешно Чандлър. Но Банвил определено успява.“ Ричард Форд
„Горещо лято, дъждовни капки по асфалта, жена с ярко червило, цигарена пепел и отчуждение, ретро автомобили, здравеняци, пистолети с къса цев, топящи се кубчета лед в чаша бърбън… Духът на Чандлър, съчетан с усета на Банвил за забавното.“ Уошингтън Поуст
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 98
Перейти на страницу:

— Всичко е наред — спря ме тя, — имам сметка тук. Пък и вие нищо не си поръчахте. Сигурно бихте пийнали нещо — изкиска се тихичко. — Дано не сте чакали да ви поканя. В мое присъствие не е добре да сте стеснителен, господин Марлоу. Всяка коза на свой крак, така казвам аз.

Усмихнах ѝ се.

— Довиждане, госпожо Лангриш.

— А, между другото, така и така сте тук, дали не бихте ми помогнали? Трябва ми шофьор. Последният беше ужасен измамник и се наложи да се отърва от него. Познавате ли някой подходящ?

— Не се сещам веднага, но ако си спомня за някого, ще ви кажа.

Тя се взираше замислено в мен, все едно се опи­тва да си ме представи с униформа и фуражка с козирка.

— Жалко — каза и си сложи чифт бели ръкавици, каквито можеш да си купиш от „Улуърт“. — Знаете ли, всъщност се казвам Едуардс. Омъжих се повторно тук. Впоследствие господин Едуардс ме напусна. Предпочитам името Лангриш. Звучи самобитно, не мислите ли?

— Да, несъмнено.

— Не съм и Доротея. Кръстена съм Дороти и винаги са ми казвали Доти. А това не стои добре върху шишенце с парфюм, нали — Доти Едуардс?

— Май не — съгласих се през смях.

Тя вдигна поглед към мен, широко усмихната, сви показалец и тупна с кокалчето си гръдната ми кост през вратовръзката.

— Помнете ми думата, господин Марлоу: хората страдат, ако не си отварят очите на четири.

После се обърна и се отдалечи, клатушкайки се.

9

Отидох с колата до „Бик и Мечка“ да хапна нещо — огладнях, докато гледах как мама Лангриш се тъпче с шоколадова торта, пък и бездруго си беше време за обяд. Докато се мотаех по най-атрактивната част на „Сънсет“ и въртях волана с един пръст, отново се зачудих дали да не звънна на Клеър Кавендиш и да не ѝ кажа, че искам да се откажа. Не ми беше изпратила подписания договор и не бях припечелил нищичко от нея, така че бях свободен да се сбогувам. Само че не е лесно да се откажеш от такава жена. Спомних си как седеше в кантората ми с шапката с воалетка, как пушеше цигарата си „Блек Рашън“ с абаносовото си цигаре и знаех, че не бих могъл да го направя, че не бих могъл да прекъсна връзката с нея, още не.

* * *

Не мога да реша кое е по-лошо: барове, които претендират, че са ирландски, с пластмасовите си детелини и ирландските си сопи, или псевдоанглийските кръчми като „Бика“. Бих могъл да го опиша, обаче сърце не ми дава — представете си дъски за дартс, дървени кранчета за наливна бира и поставена в рамка розовееща снимка на младата кралица Елизабет — сегашната кралица, — яхнала кон.

Седнах на маса в ъгъла и си поръчах сандвич с ростбиф и голяма халба светла бира. Поднесоха ми я топла точно както правят в Ламбет, а що се отнася до сандвича, човек със сигурност гледа по-трезво на нещата, докато дъвче препечено говеждо, кораво като език на англичанин. Накъде да поема сега да търся Нико Питърсън? Ако наистина беше жив, трябваше да има човек, който да знае къде се намира той и какви ги върши. Обаче кой? И тогава си спомних как Клеър Кавендиш беше споменала някаква филмова актриса, с която работел Питърсън. Как се казваше? Манди някоя си — Манди Роджърс, да, долнопробната Джийн Харлоу. Може би си струваше да поговоря с нея. Пийнах глътка бира. Имаше цвят на боя за обувки и вкус на сапунена вода. Недоумявам как така Великобритания властва над моретата, ако налива моряците с тази чудесия.

Станах от масата, отидох в телефонната кабинка и набрах номера на едно старо приятелче, Хал Уайз­ман. Хал работеше същото като мен, само че беше на заплата в студия „Екселсиор“. Имаше си готина титла — завеждащ охраната, нещо такова — и не си даваше много зор, пък и защо да го прави? Беше бавачка на старлетките и държеше по-младите актьори в правия път, или поне не им позволяваше да кривват много. От време на време се налагаше да използва контактите си в шерифството, за да измъкне някоя звезда на „Екселсиор“ от арест за наркотици или да отърве управителен директор на студията от обвинение за шофиране в пияно състояние или побой над съпругата му. Добре си живееше, поне така казваше. Докато го чаках да вдигне, се заех да измъкна с език някаква жила, заседнала между горните ми кътници. Английският ростбиф наистина е голям инат. Най-накрая Хал вдигна.

— Здрасти, Хал.

Веднага позна гласа ми.

— Здрасти, Фил, как я караш?

— Бива.

— Да не си на някакъв коктейл? Чувам някаква веселба.

— В „Бик и Мечка“ съм, обядвам. Няма никаква веселба, само обичайната клиентела. Ей, Хал, да си чувал нещо за Манди Роджърс?

— Манди ли? Да, познавам я. — Изведнъж стана предпазлив. Хал не беше голям красавец — кръстоска между Уолас Биъри и Едуард Дж. Робинсън, — поради което успехът му с жените беше трудно обясним, ако не си жена. Може би беше интригуващ събеседник. — Защо питаш?

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 98
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)