Чернооката блондинка [bg]

— Не, госпожо Лангриш, няма. Не мога.

— И допускам, че няма да приемете пари? Аз съм много богата.

— Да, дъщеря ви ми каза.

— Кажете ми цената си.

Аз само я погледнах.

— Боже, господин Марлоу, страшно сте упорит.

— Не съм, аз съм най-обикновен човек, който се опитва честно да припечели нещо. Има хиляди хора като мен, госпожо Лангриш, милиони. Вършим скучната си работа, вечер се прибираме изморени и не миришем на рози.

Тя се умълча, само седеше и ме гледаше полуусмихната. Добре че беше избърсала крема от брадичката си. Нямаше нужда от това топче кравешка мазнина.

— Чували ли сте за Ирландската гражданска война? — попита ме тя.

Въпросът ме свари неподготвен.

— Навремето познавах един тип, който се беше сражавал в някаква ирландска война — отговорих. — Мисля, че беше Войната за независимост.

— Тя е била първата. Това обикновено се отнася за всички войни за независимост — предхождат гражданските. Как се казваше приятелят ви?

— Ръсти Риган. Всъщност не ми беше приятел, никога не съм го виждал. Уби го едно момиче. Дълга история и немного поучителна.

Тя не ме слушаше. По погледа ѝ си личеше, че се е пренесла някъде далеч в миналото.

— Съпругът ми загина в тази война. Беше от хората на Майкъл Колинс. Знаете ли кой е Майкъл Колинс?

— Партизанин? От Ирландската републиканска армия?

— Точно той. И него убиха.

Взе празната си чаша от чая, погледна в нея и я върна обратно.

— Какво се случи със съпруга ви?

— Дойдоха да го арестуват посред нощ. Не знаех къде го водят. Научих едва след като го откриха. Бяха го закарали на брега край Фаноре, по онова време доста уединено място, и го бяха заровили до шията в пясъка. Зарязали го там, с лице към морето, да гледа как пълзи приливът. Във Фанор приливът настъпва много бавно. Откриха го чак след отлива. Не ми позволиха да видя тялото. Сигурно рибите вече са го нагризали. Обри, така се казваше. Обри Лангриш. Странно име за един ирландец, нали? В Гражданската война не се сражаваха много протестанти. Не, изобщо не бяха много.