Пощальонът винаги звъни два пъти [bg]

Когато изплувах, тя кашляше.

— Нищо ми няма, само ми се гади.

— Добре ли си?

— Мисля, че да. Ще ми мине.

— Да не си се нагълтала с вода?

— Не съм.

Продължихме още малко и тя спря.

— Франк, нещо не е наред.

— Ела, хвани се за мен.

— Ох, сигурно съм се пренапрегнала, нали се мъчех да си държа главата над вълните, за да не гълтам солена вода.

— Само спокойно.

— Ужас, Франк! Чувала съм за спонтанни аборти от пренапрежение.

— Отпусни се! Не се опитвай да плуваш, аз ще те изтегля на брега.

— Не е ли по-добре да повикаме спасител?

— Само това не! Ще започне да ти помпа краката нагоре-надолу. Остави на мен, аз ще те изкарам по-бързо.

Тя се отпусна във водата и аз я задърпах за презрамката на банския.

Сигурно съм я теглил една миля. Бързах да я заведа в болницата, но внимавах, защото знаех, че разбързаш ли се в морето — потъваш. Скоро усетих под краката си дъно и я понесох на ръце.

— Не мърдай. Аз ще се оправя.

— Не мърдам.

Хукнах към мястото, където си бяхме оставили дрехите, и я сложих да седне. Загърнах я в хавлията и извадих ключовете за колата. Бяхме паркирали горе на пътя, и се наложи да изкача високия склон, носейки я на ръце. Накрая бях толкова изтощен, че едва се влачех, но не я изпуснах. Внесох я в колата, включих двигателя и подпалих гумите.

Намирахме се на около две мили от Санта Моника, където имаше болница. Карах след един голям камион, на задния му капак му пишеше „Натиснеш ли клаксона, пътят е твой“. Блъсках по клаксона като луд, а оня все си караше в средата. Не можех да мина отляво, защото срещу мен се точеше цяла колона, така че рязко минах вдясно и дадох газ.

Тя изпищя. Така и не видях стената. Последва удар и всичко стана черно. Като се свестих, бях заклещен до волана, с гръб към предницата. Простенах от ужас. Онова, което чух звучеше като капки дъжд върху ламарина, но не беше дъжд, а беше нейната кръв, която изтичаше по капака. Свиреха клаксони, хора изскачаха от колите си и тичаха към нас. Повдигнах я, опитах се да спра кръвта й, през цялото време й говорех, плачех и я целувах.

Но тези целувки така и не стигнаха до нея, защото тя беше мъртва.