Пощальонът винаги звъни два пъти [bg]

— Е как да отворя сейфа, нали банката е затворена!

— Добре, слушай сега. Утре първата ти работа е да отидеш да го вземеш, и после — право тук! Аз сега съм у тях.

— У тях?

— Чуй ме, Уили. Хванахме го натясно. Обаче ако тя разбере, няма да му даде да плати всички тия пари, разбираш ли? Ако излезем, ще се усети и може да й хрумне да тръгне след нас. Всичко трябва да стане тук, вътре. Аз съм просто клиент, който е решил да преспи в техния къмпинг. Тя нищо не подозира. Утре идваш, все едно си ми приятел, и оправяме всичко.

— И откъде ще вземе парите, като не може да излезе?

— Това вече е уредено.

— Добре де, от какъв зор ще висиш там цяла нощ?

— Имам си причина, Уили. Защото може да не ни будалка за тия неща, но може и да ни будалка, разбираш ли? А ако съм тук, няма начин да се скатае. Нито тя, нито той.

— Той чува ли те сега, като ми говориш?

Кенеди ме погледна, аз му кимнах и той продължи:

— Да, до мен е в телефонната кабина. Държа да ме чуе добре. Нека знае, че работата е сериозна.

— Странни неща вършиш, Пат.

— Слушай, Уили! Ти не знаеш, аз не знам и изобщо никой не знае дали тоя не е намислил да ни изработи. Ако не е, давам му шанс. Какво толкова, щом човекът е навит да си плати, трябва да му помогнем, нали така? Прави каквото ти казвам. Утре ела колкото можеш по-рано. Разбра ли? Колкото може по-рано. Иначе тя ще вземе да се чуди защо вися тук цял ден.

— Добре.

Той затвори. Приближих се и му треснах още един.

— Това е за да внимаваш какво говориш, когато оня ти се обади след малко. Ясен ли съм?

— Напълно.

Зачакахме. Скоро телефонът звънна. Вдигнах слушалката, подадох му я, и Кенеди продължи в същия дух, само дето тоя път каза, че не съм при него. Тая работа не се хареса на Уили, но се наложи да преглътне.

Помъкнах Кенеди към барака номер едно. Кора ни последва с пистолета и след като го заключих, я целунах.

— Това е задето си толкова бърза, когато стане напечено. Чуй ме сега, няма да го оставя сам нито за миг, ще стоя тук цяла нощ. Ще го вкарам вътре, ако оня пак звънне. Не е зле да отвориш бирарията, но не пускай никого вътре. Ако приятелите му дойдат да шпионират, ти си върши работата, все едно не знаеш нищо.

— Франк!

— Да?

— Следващия път като почна да ти се правя на умна, забий ми и на мен един.

— Какво искаш да кажеш?

— Че наистина трябваше да се махнем оттук, сега разбирам.

— А, сети се! Но първо трябва да приключим с това.

Тя ме целуна и каза:

— Много те харесвам, Франк.

— Ще се оправим, спокойно.

— Аз съм спокойна.