Пощальонът винаги звъни два пъти [bg]

— Само затова ли се върна?

— Не, върнах се заради нас. Няма друга. Обичам те, Кора. Но когато в любовта се намеси страх, тя се превръща в омраза. Това вече не е любов.

— Значи ме мразиш?

— Не знам. Нали сега си казваме истината, поне веднъж да си кажем истината! Това също е част от нея! Затова лежах и мислех да те убия. Ето, вече знаеш.

— Трябва да ти кажа нещо.

— Да?

— Ще имам бебе.

— Какво!

— Подозирах го още преди да замина. Когато мама умря, вече бях сигурна.

— Какви ги говориш, сериозно ли?! Ела тук! Дай ми целувка!

— Не, моля те, нека ти кажа.

— Нали вече ми каза!

— Има и друго. Изслушай ме, Франк. Докато чаках да мине погребението мислех само за това. Мислех си, какво би означавало това за нас. Защото ние отнехме живот, нали? Сега трябва да дадем.

— Така е.

— Много бях объркана. Но откакто видях тази жена, вече не съм. Не мога да се обадя на Сакет. Не мога да му се обадя, защото не мога да родя дете, което някой ден ще порасне и ще разбере, че баща му е обесен за убийство.

— Но нали се канеше да отидеш при Сакет!

— Не, канех се да избягам.

— Само заради това ли нямаше да отидеш при Сакет?

Мина доста време, преди да ми отговори.

— Не. Обичам те, Франк! Мисля, че го знаеш. Все пак ако не беше така, може би щях да отида при Сакет. Просто те обичам.

— Тя не означава нищо за мен, Кора. Казах ти защо го направих. Опитвах се да избягам.

— Знам. Винаги съм го знаела. Знаех и защо искаш двамата да се махнем оттук. И когато ти казах, че си скитник и за нищо не ставаш, не го мислех наистина. Всъщност мислех го, но знаех, че не това е причината. Ти и твоето скитане! Та аз те обикнах заради него! И намразих тази жена задето веднага се обърна срещу теб, когато разбра, че не си й казал нещо, което всъщност изобщо не й влиза в работата. Но въпреки това исках да те унижа.

— Е?

— Това се опитвам да ти кажа, Франк. Исках да те съсипя, но не намерих сили да отида при Сакет. Не защото ме наблюдаваше, спокойно можех да избягам. Има друга причина, казах ти. И сега знам, че съм се отървала от дявола, Франк. Знам, че никога няма да се обадя на Сакет, защото можех да го направя и имах причина да го направя, но не го направих. Така че дяволът си отиде от мен. Но дали си е отишъл от теб?

— Щом си е отишъл от теб, каква работа имам аз с него?

— Няма как да сме сигурни, докато и ти не получиш своя шанс. Шанса, който имах аз.

— Казвам ти, че си е отишъл.

— Франк, докато ти лежеше и се чудеше как да ме убиеш, аз лежах и се чудех същото — как точно ще ме убиеш. Например ще отидем да плуваме, ще влезем навътре в океана, и ако не искаш да се върна, ще направиш така, че да не се върна. И никой няма да разбере. Все едно е нещастен случай, постоянно стават такива. Още утре сутринта ще отидем.

— Не, още утре сутринта ще се оженим.

— Ще се оженим, щом искаш, но преди да се приберем, ще отидем да плуваме.

— Стига с това плуване, дай ми целувка.

— Утре вечер ще се целуваме, ако се върна. Говоря за истински целувки, Франк, не пиянски. Целувки, пълни с мечти. Целувки, родени от живота, а не от смъртта.