От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Ядосан, хвърли длетото настрана. Нищо не се получаваше. Вече съсипваше второто парче дърво с големина на човек. Не можеше да извае това прекрасно тяло, което все стоеше пред мисления му взор. И се досети защо. Защото тя искаше цялата му любов, а той намираше в сърцето си само омраза. Нещо се мъчеше да излезе изпод ръцете му, но това не бяха очертанията на младата жена.
Легна по гръб на земята, топла в тези ранни есени дни, и се отдаде на спомени. Скоро задремя и пред очите му се появи огромна черна сянка. Чувстваше, че я познава, че я бе виждал много пъти. И че я ненавиждаше до дъното на душата си.
Тогава се стресна и се изправи. Вече знаеше какво да прави. Отправи се в гората и се огледа за ново дърво. Трябваше да е много дебело и здраво. Такива дървета имаше много в свещената гора, но там той нямаше право да сече.
Намери близо до нея каквото му трябваше. Голям чаучата11, повече от метър в диаметър и достатъчно висок. Щеше да му бъде трудно да го отсече. Но какво значение имаше това?
Употреби цялата си ярост в продължение на четири дни, докато дървото накрая падна. Трябваше му още толкова, за да отсече горния край. Съселяните му се чудеха какво е намислил, но той не им обърна внимание. Най-накрая той завлече в новата си къща, която бе построил набързо в началото на лятото, тежкото парче дърво.
Остави го да засъхне и до началото на зимата строеше и поправяше къщите на съселяните си. Когато накрая заваля първият сняг, той се залови за работа.
Каква разлика в сравнение с несръчните си удари, когато се опитваше да извае загиналата си жена! Всеки удар бе точен, стърготините летяха настрана. Обработваше твърдото дърво упорито и методично. Превръщаше омразата си в енергия и след един месец пред него седеше огромната фигура на черния демон върху един камък. Беше облегнал лактите си на коленете и, леко наведен напред, гледаше право пред себе си. Воег знаеше, че го бе видял някога така, но не помнеше кога. Може би в далечен сън. Работеше безспирно, занемари и храненето, и спането. Това само бе външната форма, оставаше финото изваяние на отпуснатите надолу ръце с големите криви нокти, на козината му, която покриваше половината тяло, на опашката, която бе завил покрай камъка.
Момичето на съседите, което му носеше всеки ден малко мляко, се изплаши, когато видя огромната фигура, а Воег все още не бе изваял лицето. Оставяше го за последно.
Не разбираше как този демон излизаше без грешка изпод ръцете му, като че ли той сам помагаше в тази работа. Издялка рогата и късата рошава коса, широките скули и острите уши. Очите, закривения нос и леко усмихнатата уста. Чувстваше задоволство при отсичане на всяка треска. Накрая заглади твърдото дърво. Работеше с такава любов, като че ли ваеше любимата си. Имаше чувството, че познава това тяло не по-зле от своето собствено. И накрая го намаза три пъти с онази негова смес, която правеше дървото черно и лъскаво, и му придаваше твърдост и устойчивост.
Седна да съединява дъски за огромните криле и да ги обработва така, че местата на снаждане почти не личаха. Измисли начин да ги закрепи стабилно на гърба и също ги намаза. Така мина цялата зима.
Огромният демон седеше в средата на къщата и му се усмихваше тъжно. Воег беше изразходвал цялата си омраза, цялата си любов и цялата си мъка, за да създаде тази статуя. Когато поглеждаше към готовата фигура, той се чувстваше щастлив и спокоен. Това бяха странни усещания, но той не се замисли върху тях. Беше създал, каквото искаше, и беше доволен.
Точно преди празника на пролетното слънце той откара статуята с помощта на няколко приятели в средата на селото. Поставиха я на площада, срещу къщата на старейшината. Черният демон вече щеше да бъде винаги наблизо, вързан за това село. И за да опази себе си, той трябваше да опази и тях.
Преглеждайки последните проучвания на рутезите за отношенията между отделните племена на Аритан, Аниор забеляза Гивок, който нетърпеливо го чакаше да му обърне внимание.
— Какво има, Гивок?
— Нериф не желае да се завърне тук — отговори главният архитект. — Какво да правим?
Аниор се замисли за момент. Бяха оставили Нериф след поредния му живот като Воег в междинния свят, така както той бе пожелал. Но имаха намерение да го прехвърлят на астралното ниво, преди да се роди отново. Можеше да се откъсне много от техния начин на мислене, ако го оставеха дълго във физическия свят. По принцип не бе необходимо да повлияят на бъдещия му живот. Засега всичко се развиваше по план. Това може би щеше да бъде последното му пребиваване на физическо ниво.
11
Чаучата — дърво, подобно на бряст, с широк ствол