Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
И макар че Ендър разбра колко много не знае, той все пак откри и неща, които можеше да усъвършенства. Добре репетираното разположение на силите бе грешка. То даваше възможност на войниците да изпълняват незабавно гръмогласните заповеди, но и означаваше, че тези заповеди са предсказуеми. Освен това на отделните войници им се даваше много малко инициатива. Щом веднъж се направеше разположение на силите, всички трябваше да последват шаблона. Нямаше възможност да се реагира на действията на противника срещу позициите им. Ендър изучи моделите на позициите на Бонсо така, както би сторил това вражи командир, набелязвайки си начини как да ги разбие.
По време на свободните занимания същата вечер Ендър помоли Петра да се поупражнява с него.
— Не мога — отвърна му тя. — Един ден искам да стана командир, така че ще трябва да се позавъртя из залата за игри. — Широко разпространено бе убеждението, че преподавателите наблюдават игрите с монитори и именно в залата за игри откриват потенциалните командири. Ендър обаче се съмняваше да е така. Взводните командири имаха далеч по-добра възможност да покажат на какво са способни като командири от което и да било видеоустройство.
Но той не възрази на Петра. Тренировките след закуска бяха достатъчно голям жест. И все пак той трябваше да се упражнява. А не можеше да тренира сам, освен някои от основните умения. Повечето от трудните неща изискваха партньори или отбори. Ех, ако можеше да тренира сега с Алей или с Шен.
Добре, а защо да не може да тренира с тях? Изобщо не бе чувал войник да тренира с новобранци, но и нямаше точка в правилника, която да забранява това. Просто не бе правено досега, защото всички презираха до смърт новобранците. А към Ендър все още се отнасяха като към новобранец. Той имаше нужда да тренира с някого, а в замяна можеше да помогне на приятелите си да научат някои неща, които бе видял от по-големите момчета.
— Ей, великият войн се завръща! — извика Бърнард. Ендър застана на прага на старото си спално помещение. Бе отсъствал оттук само един ден, а вече се чувстваше като на чуждо място. А и момчетата му бяха като чужди хора. За малко да се обърне и да си тръгне. Но тук бе Алей, който направи дружбата им свещена. Алей не му беше чужд.
Ендър не се опита да скрие как се отнасяха към него в „Саламандър“.
— И са прави, аз съм ненужен като кихавица в скафандър.
Алей се засмя, а наоколо им се скупчиха и други новобранци. Ендър направи предложението си. Свободни занимания, всеки ден усърдна работа в бойната зала под наставленията на Ендър. Щяха да научат неща от армиите и сраженията, които Ендър ще наблюдава, а той щеше да се упражнява, за да усъвършенства войнските си умения.
— Ще се готвим заедно.
Още много други момчета поискаха да дойдат.
— Разбира се — каза Ендър. — Ако идвате за работа. Ако идвате, за да се фръцкате насам-натам, без вас! Нямам никакво време за губене.
И те не си губеха времето. Ендър непохватно обясняваше онова, което бе видял, като разработваше свои начини да го прави по-добре. Но в края на свободните занимания те вече бяха научили някои неща. Бяха уморени, но бяха схванали тънкостите на част от уменията.
— Къде беше? — попита Бонсо.
Ендър стоеше изопнат до леглото на командира си.
— Тренирах в бойната зала.
— Чувам, че се упражняваш с някои момчета от наборната си група.
— Не бих могъл да се упражнявам сам.
— Няма да търпя войни от „Саламандър“ да се мотаят с разни новобранци. Ти вече си войник.
Ендър го гледаше, без да продума.
— Чу ли ме, Уигин?
— Тъй вярно, сър.
— Повече никакви тренировки с онези пръдльовци.
— Може ли да поговорим насаме? — попита Ендър. Това бе молба, на която командирите нямаха право да отказват. От физиономията на Бонсо пролича, че се ядоса, но излезе с Ендър в коридора.
— Слушай, Уигин, аз не те искам, опитвам се да се отърва от теб. Не ми създавай тревоги, защото ще те размажа о стената.
Един добър командир, помисли си Ендър, не би трябвало да отправя подобни глупави заплахи.
Бонсо се ядоса от мълчанието на Ендър.
— Нали ме помоли да изляза с теб навън, хайде, говори.
— Сър, вие бяхте прав, като не ме допуснахте във взвода. Аз не умея нищо.
— Няма нужда да ми казваш кога съм прав.
— Но аз ще стана добър войник. Няма да смущавам редовните занятия, но ще продължавам да тренирам, и то с единствените хора, които искат да се упражняват с мен, а това са момчетата от моята наборна група.
— Ще правиш това, което ти нареждам, копеле такова.
— Точно така, сър. Ще изпълнявам всичките ви заповеди, които имате право да ми давате. Но свободните занимания са свободни. При тях не могат да се възлагат никакви задачи. Никакви. От никого.