Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
— Не знаех.
— И така, както ти казах. Веднага след закуска.
— Добре — отвърна Ендър.
Тя понечи да си тръгне.
— Петра — повика я той.
Тя се обърна.
— Благодаря.
Тя не каза нищо, само се обърна и тръгна по пътеката.
Ендър се покатери обратно в леглото и си досъблече униформата. Лежеше гол в леглото, убиваше си времето с новия чин, опитвайки се да реши дали са направили нещо на кодовете му за влизане. Абсолютно сигурно е, че са разрушили защитната му система. Тук не можеше да притежава нищичко, дори чина си.
В помещението притъмня. Наближаваше време за лягане. Ендър не знаеше коя баня да използва.
— Щом излезеш, тръгни наляво — обясни му момчето от съседното легло. — Банята ни е обща с момчетата от „Плъх“, „Кондор“ и „Катерица“.
Ендър му поблагодари и тръгна да излиза.
— Хей — провикна се момчето. — Не можеш да излезеш така. При излизане от помещението униформата е задължителна по всяко време.
— Дори и когато се отива до тоалетната ли?
— Най-вече. И е забранено да се разговаря с когото и да било от друга армия. Както в трапезарията, така и в тоалетната. Можеш да разговаряш безнаказано само в залата за игри, ако, разбира се, ти нареди някой преподавател. Но ако Бонсо те пипне, смятай се за мъртъв, ясно ли е?
— Благодаря.
— И още нещо, Бонсо побеснява, ако се съблечеш гол пред Петра.
— Но нали, когато влязох в стаята, и тя беше гола?
— Тя си върши каквото си иска, но ти не си сваляй дрехите. Заповед на Бонсо.
Това бе глупаво. Петра все още приличаше на момче. Това бе глупава заповед. Тя я отделяше от останалите, правеше я различна, разцепваше армията. Глупаво, колко глупаво! Как ли са направили Бонсо командир с такова некачествено мислене? Алей би бил по-добър командир от Бонсо. Той знаеше как се сплотява една група.
Аз също знам как се сплотява една група, помисли си Ендър. Може би един ден и аз ще стана командир.
Докато си миеше ръцете в банята, някой му заговори:
— Хей, значи вече обличат и бебета с униформата на „Саламандър“!
Ендър не отговори. Просто започна да си суши ръцете.
— Ей, вижте! В „Саламандър“ вече има и бебета! Погледнете това бебе! Може да ми мине под чатала, без изобщо да ми закачи топките!
Когато Ендър излезе от банята, дочу някои да казва:
— Това е Уигин. Онова, умното копеле от залата за игри.
Тръгна по коридора, като се усмихваше. Може да е дребен, но му знаеха името. От игралната зала, разбира се, а това в армията не означаваше нищо. Но те щяха да видят. Той щеше да стане и добър войн. Много скоро всички щяха да научат името му. Може би не точно в армия „Саламандър“, но щяха да го научат много скоро.
Петра чакаше в коридора, който водеше към бойната зала.
— Почакай малко — рече тя на Ендър. — Току-що влезе армия „Заек“ и трябва да минат няколко минути, докато се придвижи порталът до следващата бойна зала.
Ендър приседна до нея.
— Според мен има много неща, които се премълчават за бойната зала — рече той. — Защо например в коридора, който води към залата, точно пред портала, има гравитация?
Петра притвори очи.
— И както в бойните зали няма гравитация, какво става, когато се свързват с коридора? Защо тогава не започват да се въртят заедно с училището?
Ендър кимна.
— Ето това са загадките — прошепна Петра. — Не си пъхай носа в тях. На последния войник, който се опита да ги разнищи, му се случиха страшни неща. Беше намерен увиснал от тавана на банята с краката нагоре и с глава, напъхана в тоалетната чиния.
— Значи не съм първият, който задава въпроси.
— Запомни нещо, момченце! (Нейното „момченце“ звучеше приятелски, а не презрително.) Никога няма да ти разкрият повече истина от необходимото. Но всяко дете с мозък в главата си знае, че от времето на стария Мейзър Ракъм и Победоносния флот в науката са настъпили някои промени. Очевидно вече сме в състояние да контролираме гравитацията. Да я включваме и изключваме, да променяме посоката й, а може би и да я отразяваме — мислила съм си за много приятни нещица, които човек може да постигне с гравитационни оръжия или с гравитационни ядрени двигатели на междузвездните кораби. Помисли само колко близо до планетите биха могли да летят тези кораби. Може дори да откъртват големи късове от тях, като отразяват или пренасочват собствената гравитация на планетата, но от друга посока и към по-малка точка. Само че никой нищо не ти казва.