Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Другият командир се възползваше от пренебрежението на Бонсо към стратегията. „Кондор“ принудиха саламандрите да предприемат атаки, които им струваха скъпо. Все по-малко и по-малко саламандри бяха размразявани за атаката на следващата звезда. Само след пет-шест минути стана ясно, че „Саламандър“ няма да успее да разгроми врага с атаки.
Ендър мина през портала. Той се спусна леко надолу. В бойните зали, в които бе тренирал, вратите бяха винаги на нивото на пода. При истинските сражения обаче вратата бе поставена в средата на стената, на еднакво разстояние от пода и от тавана.
Изведнъж почувства, че си е възвърнал чувството за ориентация, както беше в совалката. Онова, което бе долу, сега бе горе, а ето че вече бе встрани. При нулева гравитация човек нямаше причина да има ориентацията, която бе имал в коридора. Гледайки идеално квадратните врати, беше невъзможно да се прецени кое е нагоре. Но това не беше и от значение. Защото Ендър бе открил сега ориентацията, която имаше значение. Вратата на врага бе надолу. Целта на играта бе да се спуснеш до вражеския дом.
Ендър направи движенията, които го тласнаха в новата му посока. Вместо да разпери ръце и крака и така да превърне цялото си тяло в идеална мишена за враговете, Ендър насочи само краката си към тях. Това го превръщаше в много по-дребна мишена.
Някой го забеляза. Той, в края на краищата, се носеше безцелно, без никакво прикритие. Инстинктивно присви крака под себе си. Но в този миг го поразиха и крачолите на костюма му замръзнаха в това положение. Ръцете му не бяха замразени, тъй като без пряко попадение в тялото замръзваха само поразените крайници. На Ендър му мина през ум, че ако не бе изложил краката си по посока на врага, тялото му сега щеше да е поразено. И тогава щеше да е неподвижен.
Но тъй като Бонсо му бе наредил да не изтегля оръжието си, Ендър продължи да се носи, без да движи главата и ръцете си, все едно че и те бяха замразени. Неприятелите престанаха да му обръщат внимание и съсредоточиха огъня върху войниците, които стреляха срещу тях. Сражението бе ожесточено. Въпреки численото превъзходство на неприятеля саламандрите упорито не отстъпваха. Сражението прерасна в десетина отделни престрелки. Дисциплината на Бонсо даваше сега своите плодове, защото всеки замразен саламандър повличаше със себе си поне един неприятел. Никой не бягаше, не изпадаше в паника, всеки запазваше спокойствие и се целеше съсредоточено.
Петра бе особено опасна. Кондорите забелязаха това и положиха всички усилия да я замразят. Първо й замразиха ръката, с която стреляше, и потокът от ругатните й секна едва когато я замразиха цялата и забралото на шлема й се смъкна надолу и закри устата й. След няколко минути всичко свърши. Армия „Саламандър“ престана да оказва съпротива.
Ендър забеляза с удоволствие, че кондорите едва успяха да съберат пет войника, минималния брой, необходим, за да бъде отворена вратата на победата. Четирима от тях допряха шлемовете си до осветените кръгчета в четирите ъгъла на вратата на „Саламандър“, докато петият мина през силовото поле. С това играта свърши. Светлините отново засияха с предишния си блясък и Андерсън изникна от учителския вход.
Когато врагът наближи вратата, можех да изтегля пистолета си, помисли си Ендър. Можех да поразя поне единия от тях и тогава нямаше да съберат нужната за финала бройка. Играта щеше да завърши с равен резултат. Без четирима човека, които да докоснат четирите ъгъла на вратата, и пети, който да мине през нея, кондорите нямаше да победят. Бонсо, тъпако такъв, можех да те спася от това поражение. Може би дори щях да го превърна в победа, тъй като те си седяха най-спокойно, бяха идеални мишени и в началото нямаше да разберат откъде идва стрелбата. Дотолкова поне ме бива като стрелец.
Но заповедите си бяха заповеди, а Ендър бе обещал да ги изпълнява. Известно удовлетворение му донесе фактът, че на таблото с резултатите на армия „Саламандър“ не бяха отбелязани очакваните четирийсет и един улучени или елиминирани, а четирийсет елиминирани и един изваден от строя. Едва след като направи справка с дневника на Андерсън, на Бонсо му стана ясно за кого ставаше дума. Изваден от строя, Бонсо, помисли си Ендър. Но пак можех да стрелям.