Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Сутрин се чувстваше по-добре. Споменът за вкъщи бе само една тъпа болка в най-отдалеченото кътче на паметта му. Умора в очите. Тази сутрин Бонсо влезе, когато момчетата се обличаха.
— Бойни костюми! — извика той. Предстоеше сражение. Четвъртото сражение на Ендър.
Противникът бе армия „Леопард“. Нямаше да е трудно. „Леопард“ бе нова армия и беше винаги на опашката в класацията. Беше сформирана само преди шест месеца с командир Пол Слатъри. Ендър облече новия боен костюм и застана в строя. Бонсо го изтласка грубо и го накара да отиде на опашката. Не биваше да правиш това, рече тихичко Ендър. Можеше да ме оставиш в строя.
Ендър наблюдаваше от коридора. Пол Слатъри бе млад, но бе умен и имаше някои нови идеи. Войниците му бяха непрекъснато в движение, караше ги да се прехвърлят от звезда на звезда и да се плъзгат по стените, за да изпреварват флегматичните саламандри. Ендър се усмихна. Бонсо беше безнадеждно объркан, а така също и войните му. Леопардите оставяха впечатление, че се стрелкат във всички посоки. Битката обаче не клонеше толкова към едната страна, колкото изглеждаше. Ендър забеляза, че леопардите също губят много хора — дръзката им тактика ги излагаше на прекалено много опасности. Но решаващото бе това, че саламандрите се почувстваха победени. Бяха се напълно отказали от инициативата. И макар че силите им бяха почти равни с тези на неприятеля, те се скупчиха като шепа хора, оцелели от някакво клане, сякаш се надяваха, че неприятелят няма да ги забележи в започналата касапница.
Ендър се прокрадна и се вмъкна бавно през портала, ориентира се така, че вратата на неприятеля да е под него, и се понесе бавно на изток, към един ъгъл, където никой нямаше да го забележи. Дори сам стреля в краката си, за да ги замрази в приклекнало положение, което му осигуряваше най-добра защита. За случайния наблюдател той би изглеждал като още един замразен войник, който е напуснал безпомощно бойното поле.
И тъй като примирилите се саламандри унизително очакваха да бъдат сразени, леопардите не ги разочароваха. От армия „Леопард“ бяха останали девет момчета, когато саламандрите най-сетне преустановиха стрелбата. Победителите се строиха и тръгнаха да отворят вратата на „Саламандър“.
Ендър се прицели внимателно с изопната ръка, както го бе учила Петра. Преди някой да разбере какво става, той замрази трима от войниците, които щяха да допрат шлемовете си в светлите кръгчета на вратата. Тогава някои от останалите го забелязаха и стреляха, но в първия миг уцелиха само замразените му вече крака. Леопардите имаха само четирима незамразени, когато Ендър бе най-после улучен и поразен. Играта завърши с равен резултат и Ендър отново напусна полесражението, без да е улучен в тялото.
Пол Слатъри бе силно разгневен, но в цялата работа нямаше нищо нечестно. Всеки от армия „Леопард“ бе убеден, че това е част от стратегията на Бонсо — да остави един човек за последната минута. И през ум не им минаваше, че малкият Ендър бе стрелял, нарушавайки заповед. Но саламандрите знаеха. Знаеше и Бонсо и по начина, по който го гледаше командирът му, Ендър разбираше, че Бонсо го мрази, защото го бе спасил от пълен разгром. Хич не ми пука, рече си Ендър. Сега ще ти е по-лесно да ме размениш. А през това време няма да дръпнете толкова много нагоре в класацията. Само ме размени. Успях да науча всичко, което може да се научи от теб. Как да губиш ефектно — ти умееш само това, Бонсо.
А какво научих досега? Ендър изброи наум нещата, докато се събличаше край леглото си. Вратата на неприятеля се намира надолу. При сражение да използвам краката си като щит. Една малка резерва, запазена за края на играта, може да се окаже решаваща. Понякога войниците могат да вземат решения, които са по-умни от дадените им заповеди.
Вече гол, той тъкмо се канеше да се качи в леглото, когато Бонсо дойде при него с мрачно, каменно лице. Виждал съм Питър с такова изражение, помисли си Ендър — мълчалив, с желание да убива с погледа си. Но Бонсо не е Питър. У Бонсо се долавя страх.
— Уигин, най-сетне успях да те разменя. Придумах армия „Плъх“, че твоето водачество в ранглистата по бойно майсторство не е случайно. Утре се прехвърляш там.
— Благодаря, сър — каза Ендър.
Може би бе вложил малко повече признателност в думите си. Неочаквано Бонсо замахна към него и ожесточено го удари с отворена длан през устата. Ендър залитна към леглото и едва не падна. После Бонсо го удари силно в стомаха. Ендър се строполи на колене.