Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— А защо трябва да умрете? — каза Кора, идвайки откъм скалата, където страхът я бе приковал до този момент. — Пътят ви е отворен на всички страни, бягайте в гората и се молете богу да ви помага! Вървете, смели мъже, ние и без това ви дължим твърде много и не трябва да ви уплитаме повече в нашата зла участ!
— Малко познавате подлостта на ирокезите, лейди, ако смятате, че са оставили пътя към гората свободен! — отвърна Ястребово око и прибави простодушно: — Вярно, течението на реката може бързо да ни отнесе далеч от досега на техните пушки и звука на гласовете им.
— Тогава опитайте се да избягате по реката. Защо се бавите и увеличавате броя на жертвите на безмилостните ни неприятели?
— Защо? — повтори разузнавачът, като се огледа гордо наоколо. — Защото по-добре е човек да умре в мир със себе си, отколкото да живее преследван от гузната си съвест! Какъв отговор ще дадем на Мънроу, когато ни запита къде и как сме оставили децата му?
— Идете при него и му кажете, че сте ги оставили, за да го повикате да се притече на помощ — отвърна Кора, която, обхваната от благородните си чувства, се приближи до разузнавача. — Кажете му, че хуроните са ги завлекли в горите на север, но че с бдителност и бързина те все още могат да бъдат спасени; а ако в края на краищата провидението пожелае помощта да пристигне твърде късно, предайте му — продължи тя с постепенно стихващ глас, който най-после се превърна в задавен шепот, — предайте му любовта, благословията и последните молитви на дъщерите му, които го умоляват да не оплаква ранния им край.
Острите, загрубели черти на разузнавача се раздвижиха и когато тя свърши, той подпря брада с ръката си, сякаш дълбоко размишляваше върху направеното му предложение. — Разумни слова! — отрони се най-после от стиснатите му, разтреперани устни. — И християнски дух се чувствува В тях. Това, което е право и редно за един червенокож, може да е греховно за един бял без никакъв примес в кръвта си; за да се извинява за своето невежество. Чингачгук! Ункас! Чухте ли думите на тъмнооката девойка?
След това той заговори на делаварско наречие с другарите си и думите му, макар спокойни и обмислени, изглеждаха много решителни.
По-възрастният; мохикан го слушаше с дълбока сериозност и размишляваше върху думите му, чувствувайки цялата им важност. След като че се поколеба за миг, махна с ръка в знак на съгласие и изрече английската дума „good“ (добре) с особена изразителност, свойствена на индианците. После, като постави отново ножа и томахавката в пояса си, той се придвижи мълчаливо до края на скалата, който беше най-добре закрит откъм бреговете на реката. Тук се спря за Миг, посочи многозначително надолу към гората и като изрече няколко думи на собствения си език, с който, изглежда, обясняваше кой път възнамерява да хване, той се хвърли във водата и се изгуби от погледите на тези, които следяха движенията му.
Разузнавачът забави тръгването си, за да заговори на великодушната девойка, която задиша по-леко, когато видя, че увещанията и не бяха отишли напразно.
— Понякога младите са дарени с мъдрост толкова, колкото и старите — каза той — и това, което казахте, бе мъдро, да не го нарека с по-силна дума. Ако ви отведат в гората и за известно време пощадят някой от вас, чупете клонките на храстите, когато минавате край тях, и оставяйте колкото можете по-ясни следи, така че ако е по силата на някое смъртно око да ги види, бъдете уверени, че имате приятел, който ще ви проследи до края на света, но няма да ви изостави.
После се ръкува приятелски с Кора, като я погледна с тъжна загриженост, вдигна пушката си, остави я внимателно настрана и слезе до мястото, където Чингачгук бе изчезнал. За миг той остана увиснал на скалата и като се огледа наоколо с особено внимание, прибави с горчивина: — Ако барутът ни беше стигнал, този позор никога не щеше да ни сполети. — След това се отпусна, водата се затвори над главата му и той също се изгуби.
Сега всички очи бяха обърнати към Ункас, облегнат до назъбената скала и обхванат от непоклатимо спокойствие. Като почака малко, Кора посочи надолу към реката и каза:
— Приятелите ви не бяха забелязани от враговете и навярно вече са в безопасност, не е ли време и вие да ги последвате?
— Ункас ще остане — отвърна спокойно младият мохикан на английски.
— За да увеличи ужаса на залавянето ни и да намали изгледите за освобождението ни. Вървете, благородни младежо — продължи Кора, като сведе очи под погледа на мохикана, интуитивно съзнавайки силата си, — идете при баща ми и бъдете моят най-доверен вестител. Кажете му да ви повери средства, с които да откупите свободата на дъщерите му. Вървете! Това е, което желая. Моля ви, вървете!