Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
След това Чаочоу живял в замък, учил монасите и живял 120 години. Той не използвал „голямата пръчка“, не повишавал глас както другите Учители. Малкото думи, които той произнасял, били пропити с истински Дзен.
Учителите по Дзен в Япония и Китай живеели в стари замъци, поддържани от аристокрацията. Монасите-глупаци били привличани от великолепието на тези временни обиталища и не ги интересувало величието — истинското или лъжовното — на живеещите в тях Учители.
Чаочоу се бил освободил от лъжовни представи, проверявайки разбирането и избирайки си учители по време на своите странствания. Бихме могли само да съжаляваме, че по-късно той заживял в замък, а не останал странстващ монах, подобно на облака на небето.
Сред будистите има такива, които, криейки могъществото си, все пак влияят върху хората, както това правят суфите и дервишите.
71. Семейната традиция на Юанмън
Едни монах попитал Юанмън: „Каква е вашата семейна традиция?“ „Нима не си чул как в този дом идват, за да се научат да четат и пишат?“ — отговорил Майсторът.
Ньоген:
Всеки учител по Дзен приема учениците си по свой начин. Последователите на Хакуин в Япония приемали учениците си един по един, предлагайки на всеки коан, за да изяснят степента на тяхното разбиране. Дакуен например продължавал да пуши, усмихвайки се мълчаливо или смеейки се с глас, когато студентът излагал своето разбиране на коана, и звънял със звънче, оповестявайки края на визитата, така че студентът трябвало да си излезе без дори да успее да каже довиждане.
Кондо държал до себе си пръчка и обикновено казвал на студента: „Ела по-близо, стар съм и лошо чувам“. Когато студентът се приближавал, той го удрял с пръчката.
Веднъж аз изпитах на собствен гръб неговата семейна традиция по време на сандзен, затова следващия път, когато той ме помоли да се приближа, аз пристъпих само колкото трябваше, за да мога да хвана пръчката, когато започна да му разказвам как разбирам коана.
По времето на Юанмън не е имало установени методи за получаването на сандзен. Монасите са се опитвали да се приближат до него, независимо кога и къде е възниквала тази възможност: в градината, в коридора, дори в банята.
Този разговор се е провеждал пред вратата на училището. Юанмън смятал за свои ученици всички хора на земята. Дори децата от най-долните класове били получили от него всичко каквото е трябвало, макар че те не го познавали и дори не са го виждали.
Тук той представя своята философия: един е множество и множеството е един. Ако сте чели диалозите по Дзен от династията Тан или Сун, сте забелязали, че индивидуалните наставления са се давали след края на лекцията само на тези, които са ставали и са задавали въпроси.
Буда съгласно свещеното писание е учил на същото, но когато учението навлязло в Япония, този метод постепенно се превърнал в част от церемония или ритуал, подпомагащ появата на амбиция при студентите, които са искали да затапят Учителя или да разиграят сцена пред него. Този „театър“ бил необходим, за да се приключи с практиката, въведена от Хакуин, според която всеки студент трябвало да идва при него сутрин и вечер, без значение дали е достигнал до някакво мнение.
По това на свой ред също станало церемония за онези студенти, които мислели само как да не ги скъсат на изпитите, все едно че са в училище. Това няма нищо общо с Дзен. Юанмън нарочно подчертал етичния аспект, за да въодушеви монасите да спазват ежедневните предписания, преди да приемат трансцендентната философия.
Генро:
Юанмън няма да има много ученици ако действа по този начин, защото много от тях са дошли, привлечени от неговата семейна традиция.
Фугаи.
Възможно е на Юанмън да не му остава нищо друго освен да заеме мястото на гимназиалния учител, той е идеалният дзен-монах. Той не трябва да крие семейната си традиция, за да привлече странстващите монаси.
72. Паошу обръща гръб
Чаочу дошъл да види Паошу, а той, щом го видял, се обърнал с гръб към него. Чаочу постлал рогозката си, за да се преклони пред Паошу, но онзи веднага скочил и се прибрал в стаята си. Чаочу сгънал своята рогозка и се прибрал у дома.
Ньоген:
Монахът в Индия има връхна дреха, долна дреха и постелка (чердже, рогозка), която през нощта използва като одеяло и през деня като постелка — за индийския и цейлонския климат такава постелка била достатъчна. За монасите в студения Северен Китай обаче тя станала просто формален символ. Дзенът на Паошу бил фин. Той приличал на прозрачен балон, който няма нито външна, нито вътрешна, нито предна, нито задна повърхност. Чаочу признавал това и искал да изрази своето уважение, но в този момент Паошу се прибрал в стаята си, защото било излишно да се спазва външното приличие при едно така дълбоко взаимно разбиране между душите им. И тогава Чаочу си тръгнал.