Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
— Може ли и младата дама да дойде с нас? — попита господин Фог.
— Може — отговори полицаят.
Полицаят отведе господин Фог, госпожа Ауда и Паспарту към един четириместен файтон с четири колела, теглен от два коня. Тръгнаха. Никой не говореше по време на пътуването, което продължи около двадесет минути.
Файтонът прекоси най-напред „черния град“ с тесни улици и колиби от двете им страни, където живееха мръсни и дрипави хора от всякакви народности. После премина през европейския град с хубави тухлени къщи, засенчени от кокосови палми, осеян с щръкнали мачти. Елегантни ездачи и великолепни впрягове го прекосяваха въпреки ранния час.
Файтонът спря пред една обикновена постройка, която сигурно не служеше за живеене. Полицаят свали затворниците — наистина можеха да бъдат наречени така — и ги отведе в една стая с решетки на прозорците, като им каза:
— Точно в осем и половина ще се явите пред съдията Обадиах.
После излезе и затвори вратата.
— Хванаха ни! — извика Паспарту и се свлече на един стол.
Госпожа Ауда веднага се обърна към господин Фог, като напразно се опитваше да скрие вълнението в гласа си:
— Господине, трябва да ме оставите! Преследвани сте заради мен! Заради това, че ме спасихте!
Господин Фог се задоволи да отговори, че това не е възможно. Да бъдат преследвани заради сати! Недопустимо! Как ще посмеят да се явят тъжителите! Имаше някаква грешка. Господин Фог добави, че в никакъв случай няма да остави младата жена и че ще я заведе в Хонконг.
— Но корабът заминава на обяд! — отбеляза Паспарту.
— Преди обяд ние ще бъдем на борда — отговори кратко невъзмутимият джентълмен.
Той заяви това така твърдо, че Паспарту не се сдържа и си каза: „Разбира се! Сигурно е! Преди обяд ще се качим на борда!“ Но изобщо не беше сигурен в това.
В осем и половина вратата на стаята се отвори. Полицаят се появи отново и отведе затворниците в съседната стая. Това бе съдебна зала и голям брой европейци и местни хора вече заемаха скамейките.
Господин Фог, госпожа Ауда и Паспарту седнаха на една скамейка срещу местата, запазени за съдията и секретаря.
Съдията Обадиах влезе почти веднага, следван от секретаря. Той беше едър и закръглен човек. Откачи една перука, която висеше на пирон, и бързо си я сложи на главата.
— Дело номер едно — каза той.
Но като опипа главата си, добави:
— Ха! Това не е моята перука!
— Наистина, господин Обадиах, тази е моя — отговори секретарят.
— Скъпи господин Ойстерпуф, как искате един съдия да издаде правилна присъда с перуката на един секретар?
Смениха си перуките. През това време Паспарту умираше от нетърпение, тъй като му се струваше, че стрелката върху циферблата на големия стенен часовник в залата се движи ужасно бързо.
— Дело номер едно — повтори съдията Обадиах.
— Филиас Фог? — каза секретарят Ойстерпуф.
— Ето ме — отговори господин Фог.
— Паспарту?
— Тук — отговори Паспарту.
— Добре! — каза съдията Обадиах. — От два дни, обвиняеми, ви търсим по всички влакове от Бомбай.
— Но в какво сме обвинени? — извика нетърпеливо Паспарту.
— Ще узнаете — отговори съдията.
— Господине — каза тогава господин Фог, — аз съм английски гражданин и имам право…
— Да не са ви обидили с нещо?
— В никакъв случай.
— Добре! Въведете тъжителите!
По заповед на съдията една врата се отвори и трима индуски свещеници бяха въведени от един разсилен.
„Точно така! — рече си Паспарту. — Това са негодниците, които искаха да изгорят нашата млада дама!“
Свещениците се изправиха пред съдията и секретарят прочете на висок глас една жалба за светотатство срещу господин Филиас Фог и прислужника му. Обвиняваха ги, че са осквернили едно почитано от брахманизма място.
— Чухте ли? — съдията попита Филиас Фог.
— Да, господине — отговори господин Фог, като погледна часовника си. — И признавам, че…
— А! Признавате си значи?…
— Признавам и очаквам и тези трима свещеници да си признаят какво щяха да извършат в пагодата на Пиджали.
Свещениците се спогледаха. Те, изглежда, не разбираха за какво говори обвиняемият.
— Точно така! — извика буйно Паспарту. — Пред пагодата на Пиджали те искаха да изгорят жертвата си!
Свещениците отново се смаяха, а съдията Обадиах силно се учуди.
— Каква жертва? — попита той. — Кого да изгорят? Насред Бомбай?
— Бомбай ли? — извика Паспарту.
— Точно така. Не става дума за пагодата в Пиджали, а за пагодата „Малебар Хил“ в Бомбай.
— А като веществено доказателство ето и обувките на осквернителя — добави секретарят, като постави чифт обувки върху бюрото си.